Следващите разкази не са вицове, а реални истории .
Тема: Истории с "Ан"-чета
Автор: Norman
http://forum.abv.bg/cgi-bin/showpost.pl ... umber=2292
--------------------------------
1. Някъде през 70-те години в СССР, Сибир. Експедиция в тайгата чака да получи нов самолет - обичайния "работен кон" - един двуплощник "Ан-2". Само дето самолетът е изписан за доставка от Казахстан и съответно трябва да бъде доставен с няколко междинни кацания. Едно от тях е на военно-тренировъчно летище за стратегически бомбардировачи.
Подходжда, значи, пилотът на "Ан"-чето за кацане и се включва на дежурния радиоканал с обмена на военните пилоти с кулата. Нещата са стандартизирани и звучат преди всяко кацане на някой от "Ту"-тата, горе-долу така:
- ...кула, тук бордови номер СА-1618,... гориво - остатък 10 тона,... двигатели - и четирите в нормата,... колесник - спуснат...
След което кулата мирно и тихо дава разрешение за кацане.
Нашето момче си влиза в коридора и също решава да мине по процедурата с радиообмена.... като си казва ЧИСТАТА ИСТИНА!
- ...кула, тук бордови номер ММ-2034,... гориво - остатък 400кг, ...летя с един двигател..., шасито е неподвижно...
...И СЕ РАЗЗИНВАТ ПАЗВИТЕ НЕБЕСНИ! Кулата му нарежда екстремно кацане. Долу се запалват всички светлини и полосата допълнително се означава с флаш-фойери, струпват се пожарни и линейки, а местното военно поделение е вдигнато по тревога... за да видят всички, как "Ан"-чето каца...
-----------------
2. Млад кореспондент е пратен от Москва в Новосемирск за журналистическо разследване по читателски писма. И той, разбира се, в първия момент си мисли, че става дума за Новосибирск - голям и добре уреден град, но накрая разбира, че връсщност е запратен "в средата на нищото" - малко селище в тайгата, откъдето единственото измъкване е пеша или със самолет. Както и да е, момчето приключва с работата си в рамките на три дни и си стяга багажа за обратния път. Отива на летището, което и предния път не му е направило кой знае какво впечатление, само за да открие, че там има само един самолет - "Ан-2", но не и пилот, контролна кула или писта. Това, което има е стар вагон, на който пише "Бар" и на чиито покрив се е кривнала УКВ антена, разположен край поле, приличащо на танков полигон, след приключване на стрелбите. Влиза той в "Бар"-а и намира една доста симпатична барманка и някакво старче, вероятно - ветеран от войната, ако се съди по орденската лентичка, което тихо си допива бутилка нискокачествен коняк в ъгъла. За негово учудване, се оказва, че в бара има и напитки с доста по-високо качество и скоро той сяда на една маса, близо до тази на старчето. След около три собствени чашки, още половин бутилка за ветерана и около един час от работното време на заведението, той започва леко да се безпокои - просто започва да се смрачава, а определения за 5 часа полет трупа все по-голямо закъснение. И той решава да попита. Старчето. И му се огтоваря:
- А... гледам те аз, че си пътник, ама видях, че не си се разбързал много, та рекох и аз да си допия... Ако искаш - да тръгваме!
Журналистът, естествено, пребледнява - досега негласно се е надпивал със собствения си пилот, при това човек на възраст и комуто предстои нощен полет на самолет, прослужил поне 30 години! Но пък Новосемирск му е омръзнал доколкова, че се остава трите чашки изпит алкохол да го убедят да тръгне.
Не след дълго "Ан"-чето бодро подскача по буците на полигона, за да поеме на юг. В първия един час всичко и наред, но след това, изведнъж пилотът-ветеран започва да вика нещо през рамо. Поради оглушителния вой на мотора момчето не разбира нещо. Нов опит - пак без резултат. И тогава настъпва ужасът -двигателят изгасва! А са на около три километра височина!
Младият човек се прощава мислено с всичките си близки и свива пръсти около дръжката на седалката до него, сама за да види как пилотът пуска лостовете и в настъпилата тишина се обръща към него.
- Ха, така - сега е по-тихо, дано да ме чуеш! Кибрит имаш ли бе, момче?
С треперещи ръце журналистът вади кибрит от джоба си и го подава на невързмутимия авиатор, който си пали цигара без филтър, връща кибрита, прокашля се и пали отново двигателя!...
----------------
3. Това не е виц, а част от техническите характеристики на "Ан-2".
"Система на запалване - електрически стартер, дублиран с ръчна ротационна система" (,или по-просто казано - МАНИВЕЛА!!! Истина е - лично съм я виждал - точно зад кабинката на пилота е!)
----------------
4. Един механик от летището в Иркутск на бърза ръка станал известен, след ей това изпълнение:
Готви се вътрешен целеви полет от Иркутск до стоянката на експедиция в тайгата. На борда на "Ан"-чето ще пътуват роднини на запратените в дивите гори геолози - основно възрастни хора, решили да се възползват от шанса си да видят децата и внуците си поне веднъж на две години. Приближават се те с багажа си към самолета, а нашия юнак дозавива някаква заглушка на корпуса и известно време, без да им обръща ни най-малко внимание (но ги е забелязал, естествено!) цъка тъжно с език, гледа пак крилата и корпуса и поклаща тъжно глава.
Една от бабичките се престрашава да попита:
- Какво става, синко?
- О-ох, бабке... С ТОВА ли ще летите?
- Ами-и-и... така ни казаха... Нали тоя самолет ще лети в 9 часа?
- Този е, ама за летене - не знам... Аз тука го ремонтирам вече трети ден, - и той посочва омазнения си комбинезон, - и че ще излети, вече съм сигурен, но докъде ще стигне - Божа работа!
Вече сериозно обезпокоената бабичка, едва ли не през сълзи:
- Ама защо? Какво му има?
- 'ми виж сама, бабке! Тука... и тука... и тука... всичкото само с тел го връзвам, щото пари за повече НЯМА! - и механикът посочва един по един теловете, свързващи горната и долна плоскости на крилата на двуплощника.
Бабичката получава истеричен припадък, а механикът - заповед за уволнение.
Публикувано на: 25 Мар 2004 02:22
