От няколко месеца бившата авиокомпания Hapag-Lloyd е в процес на реорганизация. По примера на Condor, тя започна от чисто чартърна, да привлича все повече клиенти като ниско-тарифна. Причината е ясна: пазарът за ниско-тарифни полети е доста голям и всеки иска да привлече пътници от него на своя страна. Това е фактическата промяна, която води след себе си редица други новости: промяна на името от Hapag-Lloyd на Hapagfly, нова интернет-страница, нови униформи на салонния състав и т.н.
Маршрутът на моя полет беше Щутгарт (STR)– Лас Палмас (LPA) – Щутгарт.
За полета на отиване пристигнах на летище Щутгарт няколко часа по-рано, точно както се полага за човек-спотер.
За моя голяма изненада се оказа, че точно на този ден в едно градче в южна Германия си дават среща ретро-самолети от различни краища на Европа. Една част от тях имаха междинно кацане на STR за радост на мнoгoбройните отпускари, които се намираха на летището по това време. Наред с разни реликви като Ju-52 можеше да се види и единственият в Европа лещияст Lockheed L-1049 Super Constellation: . Въпросната Super Connie въртеше кръгчета над Щутгарт и околността с ентусиасти на борда и ако се съди по честотата, с която излиташе и кацаше, такива изобщо не липсваха. Впечатляващо изглежда запуска на двигателите, когато целят самолет почти се скрива в гъсти облаци .
В терминалите беше доста пълно: все пак това е времето на летните отпуски и това личеше както по облеклото на пътниците, така и по самолетите пред терминала: преобладаваха машини на Condor, Hapagfly, LTU, както и различни чуждестранни чартърни авиокомпании.
Полетът ми беше от новият Терминал 3, той е целият остъклен, което дава добри шансове на спотърите да се изявят (в Германия това занимание не се преследва от властите по никакъв начин
).
Дойде време да се качваме в самолета. Хубавото на Hapagfly е, че бордните карти имат места. Така че не се налада да се качвам първи, за да следна там, където искам. На гейта извикаха най-напред пътниците с места в задната част на самолета, след тях тези с места в средата и най-накрааи такива като мен, седящи отпред. При качването стюардесите предлагаха безплатни вестници и списания.
Заемайки своето място 04F забелязах първата приятна изнанада на борда: мястото между креслата беше достатъчно за дългите ми крака. И това се оказа важно за този, продължил около 4,5 часа, полет.
Салона на този пълен догоре B737-800 беше изключително приветлив: чисто, подредено, приятно ухаещо на “ново”: все пак самолета е само на 5 години. Друго нещо, което правеше впечатление, бяха креслата марка "Recaro". Те бяха чувствително по-тънки от тези, които сме свикнали да виждаме: облегалките им отзад бяха някак си вдлъбнати в средата. Което естествено не беше за сметка на удобството при седене, но може би беше основна причина за усещането, че човек има повече място.
Стюардесите бяха усмихнати и доста добре изглеждащи. За това освен те самите, заслуга имаха и новите им униформи в цветовете светло- и тъмно-синьо и бежово: според мен изключително стилни.
Малко след като заехме местата си бяхме поздравени от капитана, Herr Hammerstein с “Добре дошли” на борда. От това обръщение научихме също, че първият пилот е жена, която също щяла да каже това-онова, по-нататък по време на полета.
Последва кратък поздрав и от главната стюардеса, след което дойде време за инструкциите за безопасност: пуснаха ни един филм (самолета беше съоръжен с видео-екрани), през което време машината стигна до предварителният старт на полоса 07 и спря там. Отново се обади капитана, съобщавайки ни, че трябва да изчакаме 2 кацащи самолета, преди да излетим. Обърнах глава надясно, откъдето видях последователно да кацат по един B737 на Lufthansa и hlx.
След като се изкачихме на предвиденият ешелон, стюардесата отново се обади, за да ни съобщи какво можем да очакваме от нея и колежките и по време на този полет: първо един тур с напитки, след това храна (2 менюта: вегетарианско и месно), продажба на парфюми и други уж безмитни стоки, и по-нататък още един тур напитки. Освен това имало възможност да си закупим разни неща от бордното меню, за което имало информация на брoшурите пред нас. Кратка справка показа, че и там има приятни изненади: различни алкохолни напитки (в стандартното меню единстеният предлаган алкохол е червено вино), както и разни шоколадчета тип "Mars"и “Bounty”.
Докато дойде време да сервират храната прегледах бордното им списание. От него научих, че авиокомпанията има точкова програма за тези, които летят често: нарича се bluemiles. Това, което най-много ми хареса е, че има възможност да ти начислят точките до 3 месеца след самият полет, което за мен беше добре дошло, тъй като аз все още нямах такава карта, а 6000 точки за двата полета далеч не бяха за изпускане.
Храната беше поредната приятна изненада на борда: 2 топли и изключително вкусни менуюта, от които аз избрах .
Летището на Лас Палмас е в източната част на острова, който има форма на почти правилен кръг.. Разполага с 2 успоредни полоси: . Поради преобладаващите севрни ветрове се използват предимно двете 03.
Захода за кацане в Лас Палмас беше построен така, че от моето място успях да видя целят остров: прелетяхне източно от него от север на юг, и след обръщане на 180° кацнахме по 03R, като самолета опря първо на дясната основна стойка, а след това и на лявата.
Бях решил да помоля капитана да направя една снимка на кокпита и затова изчаках всички пътници да слязат, за да нямат повод да ми откажат с аргумента, че “и някой друг може да иска”.
През това време заснех на Air Berlin. Тръгнах към изхода и на излизане попитах една от стюардесите, дали мога да надникна в пилотската кабина. Тя влезе при пилотите и след като излезе ме покани вътре. Капитан Hammerstein беше ~40 годишен, а колежката му отдясно – още по-млада и изключително добре изглеждаща. 
На въпроса мога ли да снимам, капитана с усмивка отговори “Разбира се”. Направих 2 снимки, благодарих им, пожелах им “Всичко добро”, те на мен “Приятен отпуск” и се разделихме.
Терминала на летището изглеждаше доста широко скроен, включително помещенията за получаване на багаж. Интересното е, че всички табели бяха на три езика, ПЪРВИЯТ от които беше… немски.
---
За обратният полет автобусът ни закара на летището по-малко от 2 часа преди полета. Имайки опит от други летища в курортни райони, очаквах да е голяма блъсканица на гишетата за check-in. Бях много приятно изненадан: залата беше просторна и всичко изглеждаше подредено, нямаше навалица и check-in-а вървеше нормално.
Предадох си багажа и се наредих на опашката за контрол на пътниците. Както винаги нарочно оставих ключовете си в джоба: минах през портала, имах чувството, че нещо изпищя, но явно това не впечатли проверяващите, които ме пусна и така се озовах в “безмитната зона”.
Оказа се, че и на това летище спотинга не е престъпление:
имаше доста хора които снимаха и това не правеше впечатление на охраната. За мое голямо съжаление стъклата на терминала бяха толкова мръсни, че за хубави снимки и дума не можеше да става. Направих няколко опита, които според очакванията не бяха успешни. 
След качването в самолета, отново B737-800 и отново пълен на 100% (този път имах място 22А и влязох с първата група), успях да заснема самолет наMyAir. Дали няма да ги видим и в България в скоро време...
Обратният полет премина подобно на първият: същото добро обслужване, усмихнати и спретнати стюардеси. Единствената ми забележка е към капитана, които на слизане от самолета ме пусна в кокпита, но се направи на интересен и изрично ми забрани да снимам.
Затова пък първият офицер ми демонстрира, как може да се променя осветеността на диспейте пред него.
На летището най-“интересното” беше самолета на Hemus Air, които по план излита за София в 13:50 h, а в 16:30 h беше още на стоянката в Щутгарт.
Равносметката ми от тези два полета с Hapagfly e изключително положителна. Ако трябва да синтезирам накратко би звучало така: Обслужване по-добро от премиерна авиокомпания на цени на ниско-тарифна такава.
