Настаняваме се на 9А и 9Б. В 7.37ч. започваме рулиране към 27-а.
Оборотите се вдигат още преди да сме изравнили и скоро отлепяме от полимерно модифицирания асфалт в 7.43 и с едва ок. 50% затоварване.
Над облаците слънцето изгрява в много красив оранжев цвят. За съжаление ние сме от другата страна на салона и почти не виждаме спектакъла... На кацане обаче, слънцето ще ни даде добър реванш
Полетът протича доста приятно- седалките са удобни, макар и с недостатъчно място за краката за мен (190 см.), но жената не се оплаква. "Better than AeroSvit" е мнението ѝ за националния превозвач... "... its comfy". Сервират ни сандвичи (по две питки в опаковка) и сок. Към Белград, капитан Георги Рачев се включва да ни каже, че летим на 38 000 фута с 420 възела и ще прелетим над Унгария, Австрия и Германия преди да се насочим за кацане. Скоро се разкриват гледки със разкошна светлина и аз не пропускам възможността да снимам.
Скоро започваме снижаване. По принцип полетът до Амстердам каца по 18-а полоса, но на нас ни векторират за 27-а. Това изисква доста приличен descend rate- стори ми се най- стръмното снижение, което съм изпитвал.
На кацане ни посреща "умерен" вятър, като на финален се усещат доста корекции. Дария започва тихичко безпокойство, а аз просто ѝ казвам: Dont worry, the pilot is Bulgarian. Секунди след това опираме... сравнено с това кацане, пътуването в най- модерния и удобен влак на света, би било като влакче на ужасите. Меко като разтопено масло... Не знам колко пилота могат да кацнат така на това време, ама като че ли не са много. Часът е 9:15 местно време...
Една от най- сполучливите ми снимки:
Паркираме до Украинските авиолинии, като поздрав за жената, която е родом от там
След това чакаме всички да слязат, за да питам за снимка на кабината, но както винаги при Бг еър, отговорът е: "Забранено е!" Ну, ладно. Отиваме на терасата за посетители, която е безплатна, но пък е доста далече от всички полоси и става само за снимки на апрон-а. Има обаче малка изненада- екс- КЛМски Фокер 100 качен на постамент.
Вътре има бутафорна реплика на кокпита
И още снимки:
Тъй като полетът за Монреал е насрочен за 15:25ч., решаваме да се разходим до Амстердам. Трябва да минем паспортен контрол и комична случка: давам си паспорта ииииии:
- What is the purpose of your visit?
- I am flying to Canada with her.
- OK, where's your visa?
- Its on the next page.
- No, that's your Canadian visa. Where's your visa for the Netherlands?
- ?!?!?!?!?! Bulgaria is in the European Union, I dont need a visa for the Netherlands!!!
- So you just stay here until your flight for a couple of hours?
Искам да му кажа: Абе, момче, ще си правя каквото си искам и ще си стоя колкото си искам, а даже ще си купя и къща в твоята държава ако така реша... гений по минус едно. Следващият холандски турист, който ми попадне в България да пита за посоки ще му бъде посочен маршрут, който включва ферибота Варна- Иличовск, преходи през най- затънтените ромски махали и тем подобни.
Както и да е, отправяме се към Амстердам- два двупосочни билета за 15.80 евро. Пътуването отнема 20-тина минути с влак до Централната гара на Амстердам. Градът не е нещо по- специално от който и да е голям западен град- много хора, много култури. Отличителното е, че (Х)Амстердам е по- мръсен, по- тесен и по- близък до окончателното си потъване от другите... Аз лично не бих се гордял, ако модерният символ на града ми е марихуаната и проституцията, ама те си знаят...
Към 13.30ч. минаваме отново паспортен контрол. Полицаят ми гледа паспорта през 2 уреда, накрая звъни и идва някакъв дангалак, с който си разменят 2-3 изречения на холандски и ме привикват в една стаичка, където има един близкоизточен пасажер. Оказва се, че ще правят проверка на автентичността на паспорта ми... Колкото е дал Господ на Григорий Перелман, на тези им е взел... Дария е леко туш как може такива неща, след като сме в ЕС (най- вече визирайки отношението към индивида, иначе нека си проверяват колкото си искат)?! В стаичката гледката е следната: един стои на компа ( и сваля кой знае какво), 3-ма го гледат, а от другата стаичка един идва, прави си кафе, пъшка 2-3 пъти и си отива. Казвам на жената, че това е причината Европа да не работи като хората- отношенията между съюзените, както и работната им ефициентност. Холандците щяха да направят добре да измислят начин да се спре глобалното затопляне и произтичащото от него надигане на водите на Световния океан, отколкото да слагат забрани и да се правят на строги на българите... ние и без това сме маловажни по дефиниция. Както и да е, оказва се, че не съм си фалшифицирал паспорта или визата и се отправяме към изход Е3, където ни чака PH-KCK, доставен на 25.4.1997г.
Бордингът отнема мнооого време, има места за 30 човека, при условие, че сме 280. В 15:43ч. биваме буксирани. Time for the flight control checks:
Следва рулиране до ПИК 24 и доста приятно излитане.
Полетът минава над Шотландия, северно от Рейкявик, южна Гренландия до Монреал. Сервират ни пакетче ядки, топла кърпа за освежаване и основно ястие- паста със салата и десерт. Всяко кресло има собствен IFE- монитор с филми, игри и музика, както и възглавничка и одеало (които обаче не могат да бъдат взети като сувенири). Пътуването е като цяло доста приятно, особено ако човек си има компания. Около тоалетните има място, където човек може да се поразтъпче... Интересна гледка е да видиш всичките тия хора да прекосяват океана по въздух заедно. Има нещо сближаващо в това, според мен...
Wing flex
Scotland:
The Tree of Life:
Reykjavik:
Следва навлизане в Канадското пространство и заход към Монреал по ПИК 24 дясна.
Чакаме всички да слязат и:
Канадският полицай на влизане ни пожелава щастлив съвместен живот и приятно прекарване в Канада (без проблеми)... видимо беше по- малко притеснен от мен от холандския му колега. Така е... живи и здрави и весели празници!!!
Au revoir!
Вероятно си попаднал на новаци на паспортния контрол... Хубаво би било всеки да има шанс да се научи 
