28“ (Тясно, по-тясно, България Ер) - II част
Публикувано на: 15 Дек 2010 00:22Брюксел...не бях ходил до еврпейската столица и след като ми се отвори възможност реших да се възползвам. Естественият избор за хора пътуващи от София е България Ер защото в повечето дни има по два полета, а на мен вечерните в понеделник и сряда ми бяха удобни.
Цената на двупосочния билет беше над 300 EUR, а полетите както следва:
SOF-BRU 06NOV10 FB407A*
BRU-SOF 08NOV10 FB408A*
* с индекс А се отбелязват вечерните полети за да се различават от ранните.
Няма да се спирам на подробности от чек ин, проверки и т.н. Директно преминавам на полетите. По първата отсечка летяхме с LZ-HBE BAe 146-300. Очаквах с нетърпение полета, защото за пръв път щях да се возя на четиримоторен реактивен самолет. Подчертавам реактивен, защото съм се возил на турбовитлов с 4 перки
Бае-то е интересно самолетче, със стабилно поведение във въздуха. Не мога да пропусна перфектно кацане от страна на екипажа. Затоварването беше около 80%, с двама пътника в бизнес класата и около 80 в икономи. За съжаление има едно голямо НО...и то няма нищо общо с възрастта на аеролана. Този самолет не става за конфигурация на седалките 3-3, особено при полет, който продължава над 3 часа (за толкова време се стига до Лондон, но с 320. БАе-то е бавно, а и малко насрещен вятър го връща в годините на витловата авиация.) Може би, теснотията е поносима при полет от София до Варна продължаващ 45 мин., но всичко останало е меко казано абсурд. Все пак да не забравяме, че цената на билетите стандартно е в диапазона 300-400 Евро.
Дългият полет нямаше да е проблем, ако салонът беше подреден в стандартната за този самолет конфигурация 2-3.
Ако си затворим очите за конфигурацията 3-3 и неособено високата скорост(за сметка не до там ниския разход на гориво) на този самолет, то 146 бил перфектната машина за тази отсечка. С 90 места, затовареността винаги ще бъде много висока, което пак ни връща на безкрайната тема за 80-100 местния самолет, който е необходим на националния превозвач
За полета на обратно беше заложен А319, а аз все още не бях летял на „наш“ 319/320. Оказа се, че ще имам възможността да се возя на самолет дошъл в България Ер дирекно от завода. Салонът на самолета показва, че машината е нова и само на 2 години – изглежда семпло, но приветливо.
Първоначалното добрво вчечатление беше помрачено, когато си стигнах мястото и трябваше да седна... Въпреки че седалките са възможно най-тънките (ultra slim), усещането е клаустрофобично, притискащо и некомфортно. След като вече имах опит с LZ-BOU, не се поколебах отново да премеря seat pitch за да съм напълно сигурен, че не си внушавам. Измервателният уред е показа 28 инча! В този момент в мен се зароди чувство на гняв и още преди да излетим в посока София започнах мислено да пиша този блог.
Самолетът LZ-FBA e A319-112 с двоен авариен изход, т.е. сертифициран за 156 места с цел да се ползва от нискотарифни авиокомпании. Другата характерна черта е, че в задната част има само една тоалетна, а не две. Конфигурацията му е 12C132Y – 3 реда с по 4 седалки за бизнес класа, останалите 22 реда с по 6 места за икономи. Преди да излетим, стюардесата ни информира, че самолетът разполага с две тоалетни – една в предната част, която се ползва от пътниците в бизнес класата и една тоалентна в задната част, която логично остава за простолюдието. Тази информация ни беше предоставена с нотка на някаква странна гордост, може би целяща да покаже, че FB имат и бизнес класа. Тъжното в случая е, че националният превозвач предлага комфорт по-нисък от на лоу кост (easyjet 29”, Ryanair 30”), а пък цените по това направление са от порядъка на 300-400 EUR. Очевидно ръководството на авиокомпанията е преценило, че една тоалетна е достатъчна за 132 човека. По време на нашия полет, това не беше проблем защото на бодра имаше само 72 пътника в икономи. Късният час на полета също помогна да няма блъсканица пред единствената тоалетна в задния край на самолета (повечето хора бяха седяли доста часове на летището и съответно бяха намерили тоалетните).
Да се върна на седалките. 28 инча е малко, по-малко не може да бъде. Но това не е единственото. С цел да се компенсира теснотията, позицията на седящие е доста изправена, което те кара да се чувстваш като наказан. За капак, ходът на облегалката назад е силно ограничен. Общо взето няма удобна позиция.
За сравнение Germanwings летят с А319 със 144 места ( http://www.seatguru.com/en_US/img/54/se ... A319_B.gif ), но изцяло в инокомична класа и междуредие от 30“. FB предлага 144 места, но в две класи!
Два дена след като се прибрах от Брюксел, стана аварията с LZ-FBE и покрай тази случка се чуха доста неща, които ме навеждат на мислълта, че комфортът в самолетите на България Ер е най-безобидното нещо, което трябва да коментираме.
Очевидно Обединените авиокомпании имат финансови затруднения, които се отразяват на безопасността. Към това трябва да добавим и големите задължения на националния превозвач към Летище София, без да ни е извесно какви са дължимите суми към служители и чужди оператори (летища, Ервоконтрол, доставчици и т.н.).
Вече съм напълно убеден, че в тази авиокомпания положението е тотално сбъркано и има бъг на системно ниво. Започвам да си мисля, че краят на Обединените авиокомпании наближава. Със сигурност авиопревозвачът потъва, въпросът е колко му остава...
post scriptum
Много ми се иска да видя шефове на Обединените Авиокомпании как ръфат този вкусен сандвич
Цената на двупосочния билет беше над 300 EUR, а полетите както следва:
SOF-BRU 06NOV10 FB407A*
BRU-SOF 08NOV10 FB408A*
* с индекс А се отбелязват вечерните полети за да се различават от ранните.
Няма да се спирам на подробности от чек ин, проверки и т.н. Директно преминавам на полетите. По първата отсечка летяхме с LZ-HBE BAe 146-300. Очаквах с нетърпение полета, защото за пръв път щях да се возя на четиримоторен реактивен самолет. Подчертавам реактивен, защото съм се возил на турбовитлов с 4 перки
Бае-то е интересно самолетче, със стабилно поведение във въздуха. Не мога да пропусна перфектно кацане от страна на екипажа. Затоварването беше около 80%, с двама пътника в бизнес класата и около 80 в икономи. За съжаление има едно голямо НО...и то няма нищо общо с възрастта на аеролана. Този самолет не става за конфигурация на седалките 3-3, особено при полет, който продължава над 3 часа (за толкова време се стига до Лондон, но с 320. БАе-то е бавно, а и малко насрещен вятър го връща в годините на витловата авиация.) Може би, теснотията е поносима при полет от София до Варна продължаващ 45 мин., но всичко останало е меко казано абсурд. Все пак да не забравяме, че цената на билетите стандартно е в диапазона 300-400 Евро.
Дългият полет нямаше да е проблем, ако салонът беше подреден в стандартната за този самолет конфигурация 2-3.
Ако си затворим очите за конфигурацията 3-3 и неособено високата скорост(за сметка не до там ниския разход на гориво) на този самолет, то 146 бил перфектната машина за тази отсечка. С 90 места, затовареността винаги ще бъде много висока, което пак ни връща на безкрайната тема за 80-100 местния самолет, който е необходим на националния превозвач
За полета на обратно беше заложен А319, а аз все още не бях летял на „наш“ 319/320. Оказа се, че ще имам възможността да се возя на самолет дошъл в България Ер дирекно от завода. Салонът на самолета показва, че машината е нова и само на 2 години – изглежда семпло, но приветливо.
Първоначалното добрво вчечатление беше помрачено, когато си стигнах мястото и трябваше да седна... Въпреки че седалките са възможно най-тънките (ultra slim), усещането е клаустрофобично, притискащо и некомфортно. След като вече имах опит с LZ-BOU, не се поколебах отново да премеря seat pitch за да съм напълно сигурен, че не си внушавам. Измервателният уред е показа 28 инча! В този момент в мен се зароди чувство на гняв и още преди да излетим в посока София започнах мислено да пиша този блог.
Самолетът LZ-FBA e A319-112 с двоен авариен изход, т.е. сертифициран за 156 места с цел да се ползва от нискотарифни авиокомпании. Другата характерна черта е, че в задната част има само една тоалетна, а не две. Конфигурацията му е 12C132Y – 3 реда с по 4 седалки за бизнес класа, останалите 22 реда с по 6 места за икономи. Преди да излетим, стюардесата ни информира, че самолетът разполага с две тоалетни – една в предната част, която се ползва от пътниците в бизнес класата и една тоалентна в задната част, която логично остава за простолюдието. Тази информация ни беше предоставена с нотка на някаква странна гордост, може би целяща да покаже, че FB имат и бизнес класа. Тъжното в случая е, че националният превозвач предлага комфорт по-нисък от на лоу кост (easyjet 29”, Ryanair 30”), а пък цените по това направление са от порядъка на 300-400 EUR. Очевидно ръководството на авиокомпанията е преценило, че една тоалетна е достатъчна за 132 човека. По време на нашия полет, това не беше проблем защото на бодра имаше само 72 пътника в икономи. Късният час на полета също помогна да няма блъсканица пред единствената тоалетна в задния край на самолета (повечето хора бяха седяли доста часове на летището и съответно бяха намерили тоалетните).
Да се върна на седалките. 28 инча е малко, по-малко не може да бъде. Но това не е единственото. С цел да се компенсира теснотията, позицията на седящие е доста изправена, което те кара да се чувстваш като наказан. За капак, ходът на облегалката назад е силно ограничен. Общо взето няма удобна позиция.
За сравнение Germanwings летят с А319 със 144 места ( http://www.seatguru.com/en_US/img/54/se ... A319_B.gif ), но изцяло в инокомична класа и междуредие от 30“. FB предлага 144 места, но в две класи!
Два дена след като се прибрах от Брюксел, стана аварията с LZ-FBE и покрай тази случка се чуха доста неща, които ме навеждат на мислълта, че комфортът в самолетите на България Ер е най-безобидното нещо, което трябва да коментираме.
Очевидно Обединените авиокомпании имат финансови затруднения, които се отразяват на безопасността. Към това трябва да добавим и големите задължения на националния превозвач към Летище София, без да ни е извесно какви са дължимите суми към служители и чужди оператори (летища, Ервоконтрол, доставчици и т.н.).
Вече съм напълно убеден, че в тази авиокомпания положението е тотално сбъркано и има бъг на системно ниво. Започвам да си мисля, че краят на Обединените авиокомпании наближава. Със сигурност авиопревозвачът потъва, въпросът е колко му остава...
post scriptum
Много ми се иска да видя шефове на Обединените Авиокомпании как ръфат този вкусен сандвич
Миналата година летях с Чехите и мога да ти кажа че краката ми бяха на ушите и на двата полета. Храната им по нищо не превъзхожда тази предлагана от БГ ер. Не мисля че трябва да правиме такива крайни изводи,че авиокомпанията пести за сметка на сигурността. Всеки си има мнение,но опитай се да обясниш как по-точно се предвижда такаква авария. (на скоро имаше такъв случай, с Австрийците, Така че не е до предотвратяване.) Много хора казват че България ер е корумпирана, може би на мен не ми се иска да повярвам 
