В случая пътуването бе служебно и изискваше да бъдем с колегата ми в Тайпе, Тайван от 17 до 21 април. Направих резервациите през януари и избрах следния маршрут и полети:
TK1030 16APR SOF-IST 2205 2320
TK 090 17APR IST-ICN 0045 1655
BR 159 17APR ICN-TPE 1945 2120
BR 160 21APR TPE-ICN 1515 1845
TK 091 21APR ICN-IST 2350 0545+1
TK1027 22APR IST-SOF 0740 0855
Иначе казано трябваше да пътуваме с Turkish от София до Сеул via Истанбул, а от Сеул до Тайпе - с EVA Air. На 16-ти вечерта бяхме на Т2 в София и тук започнаха проблемите. Още на check-in ни осведомиха, че полетът за IST ще закъснее с около 1 час, което беше неприятно, но все пак ни успокоиха, че едва ли ще имаме проблем, тъй като всички полети тази вечер в IST били със сериозни закъснения. Бях направил online check-in, чекирахме и багажа и се отправихме към A1 – гейтът, на който трябваше да сме. Времето минаваше бавно, а самолет на Turkish не се виждаше на хоризонта. Междувременно терминалът се опразни и кажи-речи останахме само 50-60 човека чакащи този полет. Към 23:10 по уредбата осведомиха, че полетът ще се извърши с още по-голямо закъснение и на монитора на гейта се изписа нов час на излитане – 00:45. Това вече сериозно притесни и нас и повечето чакащи на гейта, тъй като почти всички бяха трансферни пътници за различни точки по света след IST. Появиха се двама тукашни служители на Turkish, които провериха за връзките на пътниците – някои от тях бяха изпуснати, други можеше и да успеят. В крайна сметка самолетът на Turkish кацна в 00:25 и след бързо слизане на неколцината пристигащи, започна boarding. Тук настъпи голяма суматоха, тъй като повечето хора се чудиха дали има смисъл да се качват или не. След проверка в IST за нашия полет към Сеул, жената от Turkish ме осведоми, че той си е бил навреме и няма смисъл да тръгваме. Същото се получи и с група хора, които пътуваха за Дубай през IST, но останалите около 40-45 човека решиха да се качват. Групата на отказалите се набъбна до около 10 души, наложи се да свалят вече натоварения междувременно багаж от самолета, като тази не дотам сложна процедура отне много време за разговори и уточнения между служителките на гейта и наземния персонал. Това забави допълнително излитането, което се състоя в крайна сметка към 00:50 с над 2 часа и 45 мин. закъснение.
След излитането отказалите се се върнахме обратно през паспортната проверка в салона и зачакахме пред гишето на Turkish да търсим други варианти. След редица разправии и пререкания (основно от страна на хората за Дубай, които си бяха предплатили ваканцията и нощувката, която губеха) някои си анулираха билетите, други, включително и ние си презаверихме билетите за следващия ден, тъй като и двата ни полета бяха daily service. За нас оставаше проблема с полета с EVA Air, които не са членове на Star Alliance и нямат договорки с Turkish, съответно хората от Turkish казаха, че не могат нищо да направят. Оставаше само да си вземем обратно багажа, но след като изчакаме още 20-30 мин., от него нямаше и следа. След още една поредица разговори с наземния персонал се оказа че „нямало кой да пусне лентата за извънгабаритен багаж” в салона, на която багажът трябвало да дойде. След още известно време и тази логистична спънка бе решена и в 02:00 по живо по здраво си тръгнахме от празния Т2 към вкъщи.
…
На другия ден чрез агенцията, от която бяха резервирани полетите успях да презаверя и билетите за EVA Air, билетите за Turkish също бяха потвърдени и така на следващата вечер – втори опит
Тук започва и реалният trip report
TK1030 17APR SOF-IST 2205 2320
TK1030
SOF-IST
Airbus 320-200
Reg: TC-JPK “Erdek” (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 17А
Вечерта започна по същия начин – празния Т2:
Нещата започнаха да стават като Deja-Vu – отново гейт А1 и отново закъснение.
Самолет на Turkish не се забелязваше, единствено LZ-FBB дремеше наблизо:
Точно когато вече мислено отново се прибирах към нас обявиха, че полетът ще се състои със закъснение от 50 мин., с очакван час на излитане 22:55. Погледнах на това доста скептично, имайки предвид тоталното фиаско от предната нощ, но ето че към 22:25 на А1 се появи TC-JPK и донесе надежда, че може би все пак приключението ни ще започне:
След бърз boarding се настанихме и нещата изглеждаха добре. Междувременно беше завалял дъжд, което попречи да направя хубави снимки:
Хубавото в случая бе, че полетът беше полу-празен, така че бързо имахме “Boarding completed”, push back и рулиране покрай T1, VIP-а и след кратко изчакване на кацащ самолет по RWY09 , излязохме на пистата и излетяхме към 22:55. С изключение на лека турбуленция над България, всичко бе наред, набързо се подкрепихме с леко хапване:
След има няма час светлините на Истанбул се появиха:
Кацнахме без проблеми към 23:20, за нещастие трябваше да изчакаме на пистата други рулиращи машини, което ни забави. В крайна сметка след бързо изтегляне, бързо преминаване през security check, открихме полет TK090 за Сеул на гейт 304 и се затичахме натам. Това се оказа гейт на приземния етаж без ръкав, когато стигнахме, вече ни чакаше автобус, на който се качихме:
Въпреки, че вeче беше полунощ, летище Ататюк беше много оживено, с много пристигащи и заминаващи полети:
Автобусът се напълни (предимно с корейски младежи, връщащи се незнайно откъде), тръгна доста рязко и полетя по пистите като софийска маршрутка в час-пик. След известно обикаляне стигнахме до самолета ни, с който продължаваше пътешествието ни:
TK 090 17APR IST-ICN 0045 1655
TK090
IST-ICN
Airbus 340-313
Reg: TC-JDN “Adana” (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 22А
Доста странно е да се качиш на А340 от пистата, а не от ръкав, самолетът изглежда доста масивно:
На входа ни посрещна главната стюардеса, даваща на всеки пантофи, готвач и стюард. До нас беше паркиран А330 (TC-JNC “Bursa”), който също се готвеше за старт:
Бордингът отне сравнително малко време като се има предвид броя на пътниците, а полетът беше пълен. Скоро бавно потеглихме:
Рулирането за сметка на това продължи доста дългичко, пресичайки различни рульожки и писти с различни светлини:
Най-накрая стигнахме до пистата ни и след дълго ускоряване излетяхме:
TC-JDN “Adana” се оказа старичък А340 в класическа конфигурация. Entertainment системата на Turkish предлага стандартните филми, музика и полетна информация. Данните за полета включват няколко различни изгледи:
Сравнително бързо се изкачихме над Черно Море и се отправихме на изток:
Бяха раздадени менюто за полета и чантичка, в която имаше превръзка за очи, тапи за уши и четка за зъби:
След час някъде стигнахме Батуми (Грузия) в края на Черно Море, тук ни сервираха среднощна вечеря, състояща се от тиквички, пълнени с ориз, лозови сарми, салата, сирене и щрудел:
След вечерята и отсервирането, светлината в салона бе намалена, а в последствие и напълно изключена, капаците на прозорците бяха спуснати. Повечето пътници заспаха. Полетът продължи над Грузия, мина над Тбилиси и се насочи към Каспийско море:
Беше облачно, поради което не се виждаха някакви светлини и признаци на живот на земята, летяхме в непрогледна тъмнина. Продължихме на североизток, влязохме над Казахстан и прелетяхме над северната част на Аралско море (или каквото е останало от него). 5 часа след началото на полета все още бяхме над Казахстан, а навън се съмваше:
Бяхме достигнали почти средата на полета, времето беше ясно и имах възможност да снимам няколко планински вериги в източен Казахстан, както и малко селище:
Тъй като капаците на прозорците си бяха оставени спуснати, в самолета си оставаше тъмно, а пътниците дремеха:
След още известно време вече бяхме над Китай, близо до град Урумчи и продължихме към Пекин, бяхме изминали над 6000 км., оставаха малко повече от 2000:
Тук осветлението светна, прозорците бяха отворени и ни сервираха закуска-обяд, състоящ се от бъркани яйца, баница със спанак, салата:
След 8000 км. все още бяхме на 10 000 м. и се насочвахме над Източно-китайско море:
Започнахме доста ускорено снижаване, съпроводено със speed brakes:
Появиха се и острови край корейския бряг:
Летище Seoul Incheon е всъщност на около 50 км. от самия град Сеул и се намира на остров, свързан със сушата чрез дълъг мост. Кацнахме много меко точно навреме в 17:20 ч. местно време (Sofia +6):
От летището бяха така любезни да ни пратят Follow me car, който ни отведе до гейт 111, където служител с ръкавици и маска, ръкомахайки установи самолета на гейта:
На съседния гейт беше паркиран класически джъмбо на Korean Air:
TC-JDN след дългия полет:
Летище Incheon се оказа много подредено и технологично напреднало – всичко беше максимално практично организирано, като същевременно изглеждаше много уютно – има доста зеленина в пространствата, мокет, а също и стена-водопад. Тези дребни детайли създават много приятна атмосфера без да се набиват в очи, цялата подредба е силно фън-шуй повлияна. Като го види човек несъзнателно се сеща за нашия Т2, където всичко е направено само да най-ниския минимум, колкото да работи, а за някакви неща, които да са просто за красота и дума не може да става. И ние имаме доста пространства, но те седят празни. А всъщност колко струва да се подредят фикуси и цветя – нищо работа, но някой трябва да го помисли и да му дойде на акъла.
Между терминала, на който пристигнаме и основния има подземно влакче-шатъл, което автоматизирано се движи в двете посоки – отново имаше умни инженерни решения като това, че пристигащите с него слизат от едната страна и след това се отварят вратите от другата страна, за да се качат тръгващите в обратната посока. С помощта на високотехнологичното влакче за нула време бяхме в основния терминал.
Тъй като следващият ни полет беше с друга компания багажът ни беше чекиран само до Сеул, тук трябваше да си го вземем и да се чекираме отново. Това означаваше, че трябваше да минем и паспортната проверка. На гишетата там работеха само млади хора, на всяко място имаше биометричен скенер, с който се сканират и разчитат отпечатъците от двата показалеца на всеки влизащ в страната. Също имаше и камера, която прави снимка на лицето. След като официално влязохме в Корея, намерихме нашата лента за багаж. Прави впечатление, че всички информационни табла – на гейтове, ленти за багаж, check-in гишета и други рекламни са ~ 50’’ LED плоски дисплеи (то какви да са в Корея всъщност ?!?). Разликата с кинескопните тръбни 20’’ телевизори на нашия Т2 е космическа.
И тук не липсваха полети:
Чекирахме се за нашия полет, минахме секюрити проверка, официално излязохме от Корея около час след като бяхме влязли и се отправихме към гейта. По пътя направих хубава снимка на залеза на фона на две машини на Asiana Airlines:
Вечерта беше натоварена, имаше доста полети като тези на Cathay и Korean Air:
Така стигнахме до нашия гейт, където започваше третата част от нашето пътешествие:
BR 159 17APR ICN-TPE 1945 2120
BR159
ICN-TPE
Airbus 330-300
Reg: B-16331 (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 37K
EVA Air е тайванска компания, действаща от 1991, основана е като клон на Evergreen. Има както пътнически, така и доста карго полети.
На гейта ни очакваше А330 с манга анимационни герои – т.нар Hello Kitty Jet. EVA Air имат няколко тематични полети, промотиращи Hello Kitty – японски анимационен герой – коте, изключително популярно в източна Азия. Интересното е, че EVA са инвестирали доста средства в тази идея – не само самолетът е анимиран отвън, но и всичко свързано с полета е изрисувано със сладкото манга-коте – бордни карти, логото на компанията на check-in гишетата, safety инструкциите в самолета, униформите на стюардесите и т.н. Тази Hello Kitty мания ни учуди, а дори и не подозирахме до какви мащаби щеше да бъде тя в Тайпе.
Дойде време за boarding и се отправихме към самолета. Вътре от LCD екраните ни посрещна… разбира се Hello Kitty:
B-16331 е доста нов А330 с удобни седалки и LCD екрани с висока резолюция, доста по-добри от тези в 340-ката на Turkish. Полетът беше пълен, пътниците бяха изключително тайванци, връщащи се от shopping или ваканция Корея – явно доста си пътуват хората на разходки из региона. Излитането ни беше по график към 19:50 местно време. Полетът до Тайпе отнема около 2:20 часа и преминава на юг от Сеул, през Корея над Източно-китайско море. Анимациите за полетната информация тук бяха по-advanced:
По средата на полета ни сервираха вкусна вечеря – паста с гъби. Имаше Hello Kitty сладолед и Hello Kitty прибори:
Стюардесите също бяха в тон и приличаха повече на учителки в детска забавачница, отколкото на кабинен състав:
Кацането в Тайпе мина без проблеми към 21:30, въпреки че валеше. След дълго чакане за паспортна проверка бяхме вече на тайванска земя. Навън ни посрещна топла тропическа вечер с 24С и влажност над 85%. До самия град ни чакаха още 40-тина км. с такси и най-накрая към 23:00 местно време бяхме в удобния ни хотел.
Така завърши първата част на пътуването ни от около 11 500 км., продължило общо 17 часа и състояло се с един ден закъснение.
Ако ви е било интересно – ще напиша и втора част с приключенията около обратните полети, заедно със снимки от престоя в Тайпе
