LIS – PIX – TER - LIS
Настоящият трип-рипорт е посветен на едно пътуване от Лисабон до остров Терсейра (Terceira, Търсайръ), като целта беше посещение на световното наследство на ЮНЕСКО – островното градче – Angra do Heroismo (Ангръ ду Еруижму), известно не само с историческата си крепост на планината Бразилия, насред Атлантика, но и с коридите и португалските тореадори, чиито фестивали се празнуват и до ден днешен във времето от май до октомври всяка година. Именно на старопортугалски, angra – означава бик, а на влизане в градчето, първата статуя, която се забелязва е тази на няколко бика, разположени на кръговото във входа и изхода на града.
Целият маршрут обхваща следните етапи:
- Летище Лисабон – кацане на летището на остров Pico – повторен бординг – кацане на летището на остров Terceira – транспорт до крайната дестинация
- а обратният маршрут обхваща директен полет от остров Terceira до Лисабон
Интересното в този трип-рипорт са няколко факта:
- полетите бяха на отиване 2 с междинно спиране на остров Пику (Pico), осъществени от ТАР Portugal, без смяна на самолета, с тази особеност, че когато самолетът кацне на междинното летище, всички трябваше да слезем от него, и да преминем повторна процедура по бординг, но с предварително раздадени картончета за транзитни пасажери; пасажерите, които бяха с крайна дестинация остров Pico, минаха през един коридор, а ние, които бяхме с крайна дестинация Terceira – директно влязохме в стерилната зона, без да преминаваме повторни секюрити-проверки, като там ни обединиха с пасажерите чакащи самолета както до остров Terceira, така и тези, които продължават навръщане с него директно до Лисабон
- така, TAP Portugal прави един обиколен полет, който каца на остров Pico, докарва пасажери от Лисабон, и откарва пасажери както до Terceira, така и до Лисабон
- когато се върнахме на борда, питах стюарда, честа практика ли е така да свалят пасажерите до летището и обратно, като му разказах за нашите комбинирани полети на България Ер през Варна до Бургас, за полетите на Air Malta през Атина и т.н., и той обясни, че това не винаги се случва, като даде пример с предната събота, когато е бил пак на борда на този полет и не е имало подобно сваляне на пасажери, и нямаше обяснение защо веднъж сес лучва, а друг път не
Летище Лисабон – за него съм разказвал многократно и няма да се спирам
Летище на остров Пику (Pico Island, PIX / LPPI) – малко гражданско летище, което се намира на около 8 км от главният град на острова – Мадалена, като до 70-те години на миналия век, е имало само идея за него, а хората са ползвали съседното летище на остров Faial – HOR, Horta, и са се придвижвали до него с корабчета и фериботи. Първоначално е било замислено от военните, но после е достроено от гражданската управа на острова. Основно се е обслужвало почти 30 години само от малките самолети на SATA Air Açores , като едва към 2004-1005 пистата му е била реконструирана и удължена и вече приема доста по-големи самолети от малките ДАШ-ове и АТР-и на САТА. Иначе, представлява нещо като хангар, разделен с плоскости. Нямахме възможност да минем извън стерилната зона, за да го снимам и от другата страна, но при следващ полет само до остров Пику, ще направя и това. Като конструкция, има 2 гейта, разделени с портална стъклена преграда. Има и 2 банки за паспортна проверка, както и малък магазин. До вратата на гейтовете има кошници с големи сини чадъри, на които пише SATA International, които могат да се ползват при дъжд, докато стигнете до самолета. Въпреки, че е насред атлантика, WiFi-то работеше безупречно и беше с много висока скорост. Не може да се спи в летището, т.к. е с цивилно работно време.
Летище на остров Терсейра (Terceira), означавано като Lajes Air Base (Base Aérea das Lajes) – представлява комбинирана военно-цивилна аерозона, като военната е Аеробаза 4 (BA4), а гражданската е Цивилна аерогара Лажеш (Aerogare Civil das Lajes, TER / LPLA). Лажеш, всъщност е градчето, което е най-близо до летището, поради което така се казва. Следващите по-близки градове са Praia da Vitoria и Angra do Heroismo.
Летището е известно с това, че оттук SATA International изпълнява своите презокеански полети до САЩ и Канада, а другото азорско летище, което САТА ползва, това е цивилното летище на остров Сау Мигел – Понта Делгада. Счита се, че SATA International предлага най-късите като времетраене презокеански полети между Европа и Северна Америка, които траят между 4-6 часа и са предпочитани от доста хора, именно поради малката им продължителност. За случая, сата ползват своите А310.
Цивилното летище е не по-голямо от това във Варна и в Бургас, има 10 чекин гишета, няма автомати за селф-чекин. В общата зона има 2 малки магазина. В стерилната зона има малък магазин за сувенири, кото по-скоро ми заприлича на българските селски бакалници, т.к. продавата парфюми, книги, сувенири, дрехи, но и португалско сирене и кашкавал, произведени на острова. В стерилната зона има едно кафене, доста места за сядане, един офис на туристическата градска агенция и летищните власти на САТА.
Имат само едно място за секюрити проверка, с една рамка и лента за ръчен багаж. Имайте предвид, че от горното ниво на летището – там където са чекин-гишетата, в дъното има стълби, които ви отвеждат надолу към стерилната зона. Тук е оформена една предстерилна зона, в която също има магазин и кафене, както и пейки за сядане.
В дъното на помещението в стерилната зона е разположена зоната за полети извън Европа, т.е. до САЩ и Канада, като както споменавах вече, има автомати за автоматична паспортна проверка, метална рамка детектор, и багажна лента, както и гише за паспортна проверка, нищо по-особено няма, за да достигнете до гейта за отлитане до САЩ и Канада. Пластмасови интериорни плоскости, и портална врата отделят всъщност двата потока. Има обособени зони за интернет, подобно на летището във Виена, на които да седнете на ваша маса с контакти и да сърфирате. WiFi е абсолютно безплатен и високоскоростен. Като цяло, приятно малко летище.
Когато пристигате на летището, излизайки в зона пристигащи, отстрани има туристическо бюро, както и агенции за рент-а-кар, които да ви упътят. Достатъчно е да излезете отвън, и да се огледате за такси.
От и до летище Лажеш, обикновено се стига с такси. Такситата на азорските острови са евтини, и не си заслужава да висите за автобус. Т.к. той ще ви откара първо до Лажеш, и оттам ще трябва да сменяте автобуси до вашата крайна дестинация. Така например, от Летище Лажеш до Ангра, което е на другия край на острова, цената е от скромните 15 – 16 Евро, в зависимост от това къде се намира хотела ви, и по желание може да оставите някакъв бакшиш на шофьора. Може да си направите уговорката с шофьора, в датата на вашето заминаване да дойде и да ви вземе, и той ще го направи, дори и да не живее в дадена част на острова, за което не таксува, но 2-3 евро бакшиш, не биха ви сбъркали, когато сте насред Атлантика и сте на приятна островитянска обиколка.
Интересна гледка на летището е, че до оградата му, си пасат на воля азорски кравички, в тучните зелени ливади. Това е една от първите картинки, които ви се запечатват, когато кацнете на острова.
А самото придвижване до терминала на летището става с автобуси, когато спират големите самолети, в случая с нашия А320, а когато са малките даш-ове на САТА, те спират почти до входа на терминала и отивате пеша до сградата.
Като интересен спомен, искам да споделя, че преди време давай упойка за операция на един пилот, който беше кацал на остров Терсейра, но вече е пенсионер.
Самолети – и двата полета бяха осъществени с А320 – единият на TAP Portugal, другият на SATA International. Като цяло, задоволителни полети, САТА предоставиха по-голямо място за краката, имаха подобен ентъртейнтмънт, както и подобен кетъринг, с малка разлика. И в двете АК, кафето беше критична промивка, дори в полета на TAP, директно беше прелято в шишенцето от изпития нектар. Ужасен ужас, както се казва.
Тази година се очаква да падне монопола, който SATA, а също и ТАР оказват върху аеропридвижването, и има вероятност easyJet и Ryanair, да вземат линии от Лисабон и Порто до Понта Делгада, Сау Мигел и до Терсейра, Лажеш, с което вероятно доста биха паднала огромно надутите цени на двете АК като монополисти. Това разговаряхме с шофьора на таксито, който сподели, че хората на моменти са принудени да платят до 1000 Евро за билет отиване и връщане, когато се налага до Португалия или до друг остров, заради монопола. Да не говорим, че голяма част от островите имат в седмицата по 1 директен полет до Португалия, а през останалото време разчитат на дъщерната компания на САТА, която да ги прекара до друг остров, за връзка с основната им дестинация. Като цяло, фериботите пътуват общо взето сезонно, и са зависими от честите климатични промени в Азорския архипелаг, но и те не са на ниски цени – например билет от Корву до Флореш е 60 Евро еднопосочен и т.н...
Като цяло, това са основните неща, по тази отсечка, ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
А сега малко снимки, част от които не са с добро качество заради климатичните условия и на двата острова.
Сутринта излетяхме от Лисабон след силна буря с този самолет - TAP Portugal, Airbus A320-214 / CS-TNH - "Almada Negreiros"
А тук още няколко, които хванах малко след бурята в Лисабон
Кетъринг на TAP Portugal от Лисабон до Пику, на отсечката Пику – Терсейра – нямаше кетъринг
Наближаваме остров Пику (Pico Island)
