Пиша набързо този много, много кратък блог с повече текст и по-малко снимки (въпреки че обичам точно обратното). Въобще не планувах да разказвам за това пътуване, но се случиха някои интересни и непредвидени работи, затова реших да споделя.
На 16-ти ми се отвори път към Лондон и реших да се възползвам от добрите цени на Turkish по маршрута. Вече бях летял с конкурентите им от Албиона между Истанбул и Лондон (блог за което можете да намерите из по-старите теми) и щеше да е интересно да сравня двата продукта (с разликата, че сега пътувах икономи). Ще кажете, къде е южноамериканският привкус в това - ще узнаете съвсем скоро.
Не мисля да отделям внимание на полета SOF-IST, освен че се изпълни от Аirbus 321, въпреки че при резервацията беше заложен Boeing 738.
Пристигайки на гейт 208 на Ататюрк, от където щеше да се изпълни полета до Лондон, с неприязън установих, че отново има смяна в оборудването. Вместо А330-300, на ръкав се подготвяше за полет А330-200. Казах си: "Е, какво пък, не ми е за пръв път да уцелвам греда". При онлайн чек-инът предния ден си бях избрал място 16А (все още системата изкарваше, че полетът ще се изпълни на -300), което се падаше в средата на предната икономи кабина и на средата на крилото.
Както се казва, всяко зло за добро, тъй като на серия -200 място 16А е bulkead с огромно място за краката. 5 мин след като се бях настанил и върволицата от хора секна и аз установих със задоволство, че съм сам на 2-ката седалки. В този момент, като гръм от ясно небе, се появи един от стюардите: "Вие ли сте г-н Стефанов? Моля да ми покажете бордната си карта". Помислих си - тръгнало ми е на карък, сигурно искат да настанят я някой инвалид, я майка с дете, а мен ще ме запратят на някоя от средните седалки. С неохота станах и си извадих бордната карта от якето, което бях оставил в overhead bin-а.
- Mr. Stefanov, we have assigned new seat to you!
- Oh, crap...
- Your new seat is 1D, at the very front of the aircraft.
За пръв път ме ъпгрейдват и то на widebody, и то при почти празен самолет
Съдбата ми се усмихваше широко. Eто къде нещата станаха наистина интересни - TC-JIR е самолет, оригинално доставен на бразилската ТАМ през 2008 г. и е летял за тях преди в края на 2014 г. да се озове в Turkish. Комшутата явно не са имали време да преоборудват самолета, ето защо той все още летеше в трикласна конфигурация на ТАМ
Е да, както може би вече се досещате, място 1D беше First Class Private Suite 
А ето вече и снимките, които щракнах с телефона:
Известната прясно направена лимонада, която Turkish сервират в бизнес класа.
Turkish appetizers
Уиски със сода за след обяда
Самолетът ни след установяване на Терминал 2 на Хийтроу
