Shanghai PVG- Manila
Manila-Kalibo
Kalibo-Manila
Manila-Shanghai PVG
NIngbo-Wuhan
Wuhan-Guangzhou
Guanzhou -Bangkok DMK
Bangkok DMK-Siem Reap
Siem Reap-Bangkok
Bangkok-Hanoi
Hanoi-Ningbo
Shanghai PVG- Doha
Doha-Bucarest OTP
Bucarest OTP- Sofia
Sofia-Doha
Doha-Hong Kong
Hong Kong-Ningbo
Всичко започна с неочакваното пътуване до Боракай, Филипините. Нямаше как да се устои на намаленията на Cebu Pacific и Air Asia .Return до Манила за 130 евро и още 50 евро до Калибо и обратно. (Калибо е по-отдалеченото летище, което обслужва Боракай, на час с автобус)
Повечето хора, включително и мои приятели, си представят авиацията тип Северна Коеря, когато чуят Азия, но това е далече от реалността. Ситуацията с Филипинците не е по-различна. Полетът от Шанхай не беше пълен, така че имахме възможнос да си поспим на три седалки, тъй като беше цели 5 часа, а и по никое време.
Летището на Манила не е никак малко и обслужва доста полети по доста дестиниции, но е голям цирк! Явно е правено със страшно малко пари, а може и да са поокрадени повечето, но е смешна история. Имаш чувството, че си на декор от някой филм. Табелите от картон, коридорите сякаш излизаш от Синема Сити в Mall of Sofia!!! Точно така изглежда. Няма директен транспорт до терминал вътрешни полети, така че трябва да си вземеш такси. Не знаеш, че е на 10 мин в трафик, така че си те обрусват с 5-10 долара, при нормална тарифа трябва да е не повече от долар
Терминалът за вътрешни полети е непоносимо малко за трафика. А "отвеждането към самолета си е буквално "отвеждане"
Боракай е най-великолепното място, което съм посещавал. Остров, където океана наистина е прозрачен, водата синя, а плажовете бели!
Връщането по нищо не предизвестяваше щурма от таксички, с което филипинците ти взимат и последното песо останало в джоба!
Първо трябваше да се плати терминална такса на порта, през които буквално преминахме за да се качим на лодката.
Второ, очакваше ни този знак на входа на терминала в Калибо. Трудно може да се нарече вход, но да не издребняваме!
Начинът на работа много, много ми напомни познатата българска практика в Бургас и Варна, където сандвичът е 8лв, а водата 4лв. Филипинците обаче са погледнали по-смело на нещата и са си въвели таксички, а ако си пушач трябва да си купиш нещо от въпросното кафе с тераска. Поставя ти се печат на видимо място, така че да имаш неограничен достъп!
Твърде близооооо....
И така по вече изпитания път до главния терминал и приятните 7 часа престой!
Само с няколко любезни думи си изпросихме първи ред да се ширим на спокойствие
Щастието за кратко...
Не мога да се сетя колко бяха 600 песо, но не са малко пари!!!
Оценката ми и за двете авиокомпании е висока! Перфектно обслужване за цената. И при двата полета нямаше включен кетъринг, но пък се предлагаха доста добри оферти. Цяло меню с напитка за 3-4 евро! Еър Ейша не ми направиха никакъв проблем за ръчния багаж, който беше над 10кг на отиване и поне 20 на връщане! Стига да изглежда в размер не те и питат!
Нови самолети, не много голямо затоварване на полета до Манила и обратно, но Ейша си пълнят ВИНАГИ полетите! Над 90% винаги.
Това бе първата част от пътуването. Ще поствам на части, защото има твърде много за разказване и доста снимков материал! До скоро!
