След един ребукинг от моя страна , след един ребукинг поради смяна на часа на полета,поради графика ми в университета и един концерт ,част от поелтите ми през март изглеждаха така
18.03. SOF-VIE OS794
22.03.VIE-SOF OS797
23.03.SOF-VIE OS796
23.03.VIE-PEK OS63
30.03.PEK-VIE OS64
30.03.VIE-SOF OS799
Поне тук няма нужда да обяснявам защо не си останах във Виена на 22ри ,когато си купих полет София-Пекин..
Самото приключение започна на 18ти вечерта, когато полета до София беше доста претоварен.Около 50 минути преди края на чекина вече телефона ми показваше STBY вместо мястото ми.Доста по-рано от обикновеното.
Служителката на чекина беше много мила и поне 10 пъти ми благодари..а всъщност аз бях благодарния в случая.Бях решен да пробвам Smart Upgrade за лонгхол полетите , затова толкова се зарадвах да съм ВДБ.
За полета ми до Пекин пробвах с 220е ,които бяха отхвърлени.Предполагам че освен заради ниския бид и заради това че самата бизнес класа беше почти пълна –продаваха се 2 билета само.
По време на уеб чекина видях че полета ми SOF-VIE на 23ти ще е само економи и успях да си запаза 1А.На летището минах през à la carte гишето и в крайна сметка изобщо нямах чувство че летя економи (жалко че самолета не беше фокер ,където първите редове са с блокирани места
).Докато си чаках полета в бизнес салона си пуснах бид за полета ми за връщане – 250е.Нямах големи очаквания защото според
най-ниския приет бид е 270е и то за полет до Дубай a red upgrade предлаган по време на чекина е 699 евро.
Разликата между тях е още в това че с red upgrade си оставаш в същата класа на резервация а при smart bid-a отиваш в Р.
Пътуването до Пекин беше специално за мен защото беше първото ми пътуване с В767 , за пръв път стъпих на нов континент ...
За Пекин няма да пиша ,защото си заслужава отделна тема.
VIE-PEK OS63
Беше много приятен полет..избрах си място 11G.Според [url]seatguru.com[/url] първия ред економи седалки не са най-добрия вариант .Пишат че мястото за крака е ограничено ,заради стената отпред.Няма нищо подобно.Мястото беше предостатъчно широко + че седях на пътека.
Екраните там бяха прикрепени към стената ,а не в армреста както е при В777.
Имах и късмета мястото до мен да е свободно.Няма от какво да се оплача.
Ето вечерята
Десерта беше шоколадовия мус на Do&Co което е едно от най-вкусните неща които някога съм опитвал и винаги казвам че трябва да се посети Do&Co ресторанта във Виена заради него!
Гледах 2 филма ,слушах музика ,подремнах и скоро дойде време за кацане.
Същинска част
China in China
Поради интернета в Китай (ако някои сайт не е блокиран ,то той ще е болезнено бавен) ,не можех да си отвора пощата или резервацията и може да си представите изненадата ми по време на уеб чекина.
Имах много запомнящи се полети досега , но ако трябва да избера един като най-добър , то без проблеми мога да сложа този на #1.
Ще се опитам да обясня защо
1.Седалката
Всички седалки до прозореца са единични полу-тронове и за разлика от В777 където мястото за крака е стеснено ,тук мястото е перфектно.Широко като на първи ред ,без наличие на тоалетни или трафик на екипаж.Нечетните редове са с седалка до прозореца , масичка към пътеката , а четните обратното.Препоръчвам първия вариант.
Аз си избрах място 5А и отсега не бих сядал по-напред.Имах гледка на самия салон и ми беше много по-отворено и просторно,в сравнение с 1К при полета ми VIE-IAD.
2.First class кетеринг в бизнес класа.
Самата компания си го нарича така и според мен няма как по друг начин да се опише.
За разлика от други бизнес класи те не сервират на табли а опциите са представени на количка до седалката ..ето така (това е снимка от самото меню)
Всичко което излезе от кухнята им е уникално.
Както сигурно стана ясно досега , голям фен на Do&Co съм
.Всеки път има нещо с което ме изненадат!Този път това беше десерта.Въпреки презумпцията че риба в самолет не е най-удачния вариант,моята беше перфектна.
Предястия по избор
Доматена супа
Seabass-Лаврак?
Cherry almond tartlet с ванилов сос
3.Малките неща
-бизнес класата беше заета около 40%
-имаш и пътека и прозорец от 2те страни
- overhead bin-а над главата ти е само за теб
-когато ти донесат повече четиво без да молиш за него ,само защото списанието което си избра е тънко
-когато ти дадат одеялото безплатно , след като поискаш да го купиш
-малко преди излитане не им работеше звука за видеото за безопасност и в последния момент екипажа трябваше да направи демонстрация
4.Най-важното за накрая – екипажа
В крайна сметка те са съставката която направи полета топ.Още с влизането ми в самолета докато показах бордната карта на стюардесата , без да искам и показах този за София който беше 4А при което отговора беше със смях – „as long as you enter the first aisle , your fine”.
И така усмихната си остана и през останалата част на полета.
Не знам каква е практиката обикновено но на този полет бизнес салона се обслужваше основно от 2 стюардеси и готвача (само за десерта дойде и 3ти член на екипажа да им помогне).
По време на предястията не знаех какво е пушен Marlin на което стюардесата реагира с „ами трябва да го пробвате !”
..И така с подканване за пробване беше и по време на основното ,когато замених шампанското с бяло вино или при coffeе house service-a ..когато просто не можах да откажа да пробвам кафе Бейлис.
Може би заради малката натовареност не са изнасяли колички с напитки а всичко носеха от отпред.В същото време чашата ми с газирана вода не оставаше празна и няколко пъти смениха и лимона дори..( това беше нещото което най-много ми липсваше в Китай.. Имаше още по-малко соди отколкото в България ..)
Темпото на сервиране беше идеално – нито чаках да бъда обслужен , нито имах чувството че бързат да обслужат .
След обяда гледах най-накрая Интерстелар.. С почивка от 2 часа сън
..В други трип репортове които съм чел за австрийските , хората се оплакват от малко разнообразие на музика и филми , но не знам как това може да се нарече малко
Откакто започнах да пиша репорта се опитвам да се сета за някакъв недостатък но не мога да се сета ..Може би освен факта че веднъж трябваше да отида да си изплакна ръцете в предната тоалетна , защото в задната течеше само много гореща вода..Но и това не мога да кажа че ми е направило лошо впечатление защото отивайки отпред си говорих малко с екипажа..
И друго нещо което не ми се е случвало досега – по някое време по средата на полета и двете стюардеси минаваха и питаха хората които не спаха дали всичко е наред и нямат нужда от нещо – например сандвич или плодове..
Трябваше да опитам.
Последното ми китайско преди кацане
Разходих се също из самолета.Последните 2 реда седалки (економи) до прозореца бяха с перденце ограничени като място за почивка на екипажа.Мислех си че в самолетите за дълги разстояния си имат нормална crew rest area.
Кацнах малко преди 4 а следващия полет до Соф беше чак в 8..Но така поне имах време да се вида за малко с наще ,да им остава сувенирите и после се излежавах в салона ..
толкова ясно и прозрачно чисто време
Полета ми до София мина светкавично бързо ,по-голямата част от него го проспах
..В Пекин на чекина не можаха да ми дадат място на аварийния изход , защото е струвало 70 евро ..Смених си го като кацнах във Виена..Летището в Пекин беше голямо но с двуезични табели е лесно за ориентиране.
Бизнес салона на Air China беше ОК също.
Вероятно заради полета не се чувствах тъжен че престоя ми там свършва и си мислех че Пекин няма да ми липсва много , но след няколко дена след кацане ми се промени мнението..не е следващата дестинация която бих посетил,но някой ден бих се върнал там с удоволствие..
