Привет отново с нещо малко по-екзотично. Дестинацията, която отдавна си имах на идея да посетя и една екскурзия, която беше доста по-динамична, сложна и дълготрайна от обичайното за мен. По стечение на обстоятелствата в последните дни преди пътуването стана ясно, че ще пътувам чисто сам и това доста измени плановете. Първоначално ми беше малко странно, защото са 5-6 дни и мястото е доста непознато, но реших, че няма връщане назад и тръгвам.
Оказа се, че да пътуваш само не само не е толкова страшно, а дори е много добре и предоставя големи свободи, динамика и шанс да се разгледат повече неща без да има кой да мрънка. По този начин успях да срещна и доста местни хора (Благодарение на Couch Surfing), които ми предоставиха доста интересни факти за родината си.
Това което направих като промение беше, че вместо с влакове вътрешно в Грузия добавих два вътрешни полета с Georgian Airways (Airzena), за което искам да кажа:
*Пловдив - Истанбул
Пътуването ми започна от Пловдив с автобусната компания Метро, с която стигнах до Истанбул. На връщане автобусът дори беше с разположение 1х2 на седалките, което придаде страхотен комфорт. Като цяло впечатленията от тази отсечка са ми добри, но единственото лошо е, че на границата се откарват едни 2 часа и така целия трип става 7 часа, при положение, че с кола се взима за по-малко от 4.
Автогарата в Истанбул е тотална мизерия иначе, нещо което не съм очаквал. Представях си един интерконтинентален автобусен терминал с мащабите на летище, но все едно. Метрото до летището беше overcrowded и се наложи да изчакам няколко мотриси. В автобуса срещнах млади хора, които съпроводиха пътуването ми до летището, тъй като имаха вътрешен полет някъде из Турция.
*Истанбул - Тбилиси
Летище Ататюрк не беше ново за мен, но за първи път използвах международния терминал, който е доста оживен и интересен. Имах около 4 часа преди полета и случайно срещнах други хора, които имат много време, та се шляехме заедно из терминала. Не мога точно да го опиша, но се чувствах сякаш не съм на летище, а на някаква парти точка, това не знам защо... Но беше хубаво!
Авиокомпания Atlas Global (до скоро Atlas Jet) се оказа доста добра. Страхотен лег руум, чисти и много добре ароматизирани самолети, много добър кетеринг, който ще видите от снимките и експедитивен бординг от страна на наземния оператор в Истанбул. Затоварване: 90%+
*Летище Тбилиси
Когато кацнах на летището в Тбилиси очакванията от гледаните снимки ми бяха за доста по-голямо здание, но терминалът се оказа съпоставим по размери с този на летище Пловдив, но след зоната за сигурност потока е разделен на общо три нива, което прави архитектурата доста интересна. Ръкавите са общо три, но за съжаление не минах нито веднъж по тях.
Имах престой от 02:50 до 11:25 на летището, където завързах нови запознанства. Летището е на TAV и е много добре направено. Под ескалаторите има изкуствена трева и дръвчета, където хората имащи връзка лягат да спят. Направи ми впечатление също така, че трафика на това летище е основно нощен. Трите компании от Истанбул кацаха почти в едно и също време. Наред с тях имаше Аерофлот, Лот, няколко полета на грузинските авиолинии от Русия и други. Когато се съмна сякаш летището опустя, а преди това беше направо пренаселено. Силно впечатление ми направи, че на кафенетата вътре в летището се пуши, а на едно от тях масите бяха разположени в самия коридор на летището където минават пътниците. Минавахме измежду масите, с клиентите, които имаха пепелници на масите си и пушиха. Изумих се, не бях виждал такова нещо другаде. Друг интересен факт е, че след минаване на секюритито цените в duty free-тата стават четворни спрямо тези в магазинчетата преди проверката. Например в общата зона имаше кутии цигари струващи 0.70 EUR (вносни при това), след проверката най-евтините бяха по 2.50 EUR и то в стек по 10.
Пред летището имаше една много шикозна сграда, която представлява ЖП гарата. 4 пъти в деня има влакове от нея към града, но всъщност разписанието е много неясно, тъй като на информация и в интернет има обявени само 2 влака, а реално пътуват 4. Иначе най-лесен вариант си остава автобус №37, който пътува на половин час и струва само 50 тетри (40 стотинки).
*Тбилиси - Батуми
След като изпратих всички пътници по влакове, автобуси и самолети дойде и моят ред. Не съм сигурен колко часа точно преди полета затварят продажбите, но ми направи впечатление, че повечето пътници си купуват билети непосредствено преди полета. Цената на билета не се променя никога и е фиксирана около 57 EUR. Чек-Инът отвори 50мин преди полета, а бординга беше 10мин преди полета, като минавахме през специален коридор от където са и заминаващи и пристигащи вътрешни линии с малък скенер.
Полетът беше около 35мин. Самолетът беше CRJ200 малък в конфигурация 2х2, а заходът към Батуми беше откъм морето. Макар и облачно гледката беше добра.
*Батуми - Кутаиси
Това беше най-големият екшън от цялото пътуване. Бях се насочил към автогарата (която е на майната си), за да хвана автобус на компания Метро към Кутаиси, но по пътя минах през един хаотичен паркинг където ме придърпаха. Там се събират всички маршрутки. Всъщност т.нар. маршрутка е основния междуградски транспорт в Грузия. Те са минивани или малки микробуси (каквито бяха тук преди време) и нямат разписание, тръгват когато се напълнят а цената е според пазарлъка. И така... Натовари ни 7 души в минивана, с което го напълни и тръгнахме. Беше с десен волан и метанова уредба, а на предна лява седалка имаше свой човек не знам с каква цел. Парадоксалното беше, че на метан станцията ни накара всички да слезем от колата, а докато зареждаше с едната ръка, с другата пушеше.
Шофирането беше невероятно. Колани вътре нямаше, а той се движеше със 130 км/ч през планински път. Изпреварваше без видимост (десен волан) и въпреки насрещния трафик, а разминаването ставаше като изпреварвания и насрещния влизаха в банкета. Като цяло за шофьорите на маршрутки и таксита в Грузия големи легенди се носят и мисля, че с право. На няколко пъти почти се бях простил с живота си при ей такива ситуации. По пътя спираше и качваше още хора. Сядахме по трима на двойна седалка, всички поехме по едно дете в себе си и 13-ти човек клекна между шофьора и този на лявата седалка отпред. Мястото за багажа беше недостатъчно и понеже при всяко отваряне на задните врати всички чанти падаха, а на този не му пукаше аз поех раницата си пред мен в краката. Не беше никак комфортно и не бих си представил подобно нещо да се случи в България без да го линчуват, но беше интересно и екстремно.
*Кутаиси - Тбилиси
Тук беше следващата много много интересна част от пътуването. Пристигнах 6 часа по-рано на летище David the builder в Кутаиси, което е на 20км западно от града. Там имаше място за лягане, меко, удобно и с Wi-Fi, който обаче не ми беше нужен, защото само за 6 лари (4,50лв) си взех SIM карта с 1,2 GB интернет и супер евтини разговори, което на практика ме спаси от скуката. Та, летището е много мъничко но със супер интересна архитектура, която ще видите. Това е първото летище, на което ми казаха, че няма как да видя какви пристигащи и заминаващи полети има, тъй като нямат монитори с такава информация. Не можех да повярвам, просто не съм допускал, че подобно нещо е възможно, но пък нямаше други полети освен моя.
Иии такааа. Поради сбъркана фамилия и действия в последния момент се наложи да си купя втори билет за този полет. За първи път пътувах с 2 билета
, нооо Внимание! 2 часа преди полета служителка на информация дойде при мен, за да ме пита дали и двата билета са мои. Аз и обясних ситуацията, а тя след това ми поиска паспорта, за да ме чекира и да ми донесе бордна карта там, където си бях легнал, защото нямало други пътници за този полет освен мен и двойника ми. И такаааа, оказах се сам на цял самолет и то с 2 билета. Обаче ситуацията е обяснима. Билета е 40 EUR, а разстоянието е 200км. Летището на Кутаиси е на 20км в обратната посока, а полета беше в 1:30 през нощта и се движи само два пъти седмично.
Тук пак да си кажа Thank you so much!
На връщане пътуването Тбилиси-Истанбул; Истанбул-Пловдив беше по аналогична схема на идването.
*БАТУМИ
Град разположен на Черно Море, който беше и причината да тръгна към Грузия. Доста интересен град, в който няма световноизвестни забележителности, но всяко нещо което погледнеш по някаква причина е забележително. В този град изглежда се толерира изкуството, а архитекхурата е изключително съвременна и модерна. Бютификацията е на топ ниво. Освен това по пътя от летището към центъра автобуса минава по цялото крайбрежие, където количеството сгради в строеж (повечето над 20-30 етажа) е феноменално. Мисля си, че след години като приключат skyline на този град ще наподобява New York, но в по-малък мащаб. Изключително интересно е развитието на града, а предишният президент (или премиер не съм сигурен) на Грузия е имал идеята да го превърне в перлата на Черно Море с основна притегателна казината. Имаше много шикозни и красиви сгради, уникални площади, 6км велоалея покрай брега, много добра инфраструктура, лифт към хълма над града, от който обаче се видя и циганията на града.
Всъщност Батуми е столица на Автономна област Аджара, която обаче не е проруски настроена и политиката им е да са си прикрепени към Грузия. Автономна е доколкото разбрах, защото основна част от парите на Грузия са там, а това и без да го знаеш лесно се вижда. Доста впечатления събрах от този град и мисля, че никой от нашите не може да се мери с него, а жителите са му около 160 000. Наблюдават се доста турци там, тъй като е само на 15км от границата, които ходят за нощен живот, жени и казина.
Вечерта имаше пеещи фонтани, които откарваха по 1 час представление на много песни. Също така нощното осветление на града е феноменално и си заслужава да се види.
*КУТАИСИ и манастирите Гелати и Моцамета
Кутаиси беше най-отвратителния град, в който някога съм бил. Нямам снимки от мизерията там (не знам и аз защо), но се натъкнах на разбита инфраструктура, цигания, пренаселеност в някои точки, а в други по-пусто от родопско село. Никакви забележителности, абсолютно нищо интересно за гледане освен един фонтан в центъра, транспортен хаос както в цяла Грузия, но тук доста по-сериозен и гадост.
Реших да си взема такси, което да ме качи на 10-15км високо в Кавказ до двата интересни манастира. Цената беше 25 лари (20 лева), което беше приемливо. Успях да видя Кавказ в дъждовно време и панорамата беше интересна. Самите манастири не бяха нещо много забележително, но си струваха да се видят.
Скуката и нищоправенето бяха и причината да тръгна доста по-рано за летището.
*ТБИЛИСИ
Столицата Тбилиси въобще не даваше признак, че само преди седмица е претърпяла опустошително наводнение. Все още незаловен беше останал един тигър или лъв, но нямаше страх у хората. Забележителностите там бяха доста и бяха наистина интересни. Не успях да отида само до Лунапаркът, който е на един много висок хълм над града и се стига до него с фуникуляр. Тук ползвах и метро, което беше толкова дълбоко, че на ескалатора хората бяха седнали въпреки, че беше от бързите стари съветски ескалатори. Иначе станциите и влаковете са яко соц и доста противни, а Централната гара на града беше превърната в търговски център.
Забележителен беше старият град с не много тесни улички. Имаше там минерални бани, които бяха каменни и много стари, но все още действащи. Покрай реката имаше футуристични структури - Мостът на мира, Public Service Hall, което представлява уникална сграда наподобяваща операта в Сидни, която служеше на местните за издаване на паспорти, лични карти и обработка на всякакъв тип документи на едно място. Там се намираше и все още незавършеният театър, който прилича на две огромни лъскави тръби. Имаше и няколко красиви парка покрай реката и също така станцията на лифта (да, тук също имаше лифт), който води нагоре към една крепост, от която после се слиза пеша до стария град. Църквата Sameba, която е и символ на града също беше прекрасна и се намираше на друг хълм, от който се вижда целия град.
Обиколих града за 7-8 часа, но мисля, че ако разполагах с 2 пълни дни щеше да е доста по-добре, въпреки, че и това време беше достатъчно.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цялостното ми впечатление за Грузия е доста добро. Грузинците не са особено възпитани хора, но жените им са много красиви. Държавата им не знам доколко е уредена, но по отношение на транспорт и логистика цари легендарен хаос, но за сметка на това на местата, където могат да попаднат туристи са се опитали да направят нещо по въпроса. Живота там въобще не е добър със заплати доста по-ниски от нашите и непрекъснат страх от Русия. Хората там са масово проевропейски настроени и ми казаха, че българите сме благословени, че ни пазята НАТО и ЕС. За тях това са две сакрални цели, които обаче не вярват, че скоро ще стигнат. Местните говорят перфектно руски, а на английски шанса да се разбереш клони към нула. За това и взех че проговорих руски за няколко дни. Някои от младите знаят английски, но са рядкост.
За туристи дестинацията е прекрасна. Тбилиси прилича на европейска столица с типичната архитектура и много монументи. Цените навсякъде са по-ниски от нашите. Единствено по ресторантите и кафенетата е по-скъпо отколкото в България.
Батуми е един прекрасен град, който си заслужава много повече от повечето европейски скъпи градове. За плаж там не е добре, защото плажът е каменист, но е красиво за разходки, евтино за нощен живот и като цяло е прекрасно и бих се връщал всяко лято там без да ми омръзне.
От местните ястия ядох хачапури, което не ми хареса особено и още едно нещо, което забравих как се казва. На дюнерите казват шавурма и са подобни на тези в Турция, но с много повече месо. Имат много видове баници и закуски подобни на нашите. Навсякъде има фурни и закусвални като в България.
Азбуката и езикът им са доста "грозни". Гледайки буквите им няма никакъв шанс дори да хванеш за какво иде реч. Слушайки думите им същата работа...
Сигурно доста неща пропускам. Сдобих се със страшно много впечатления за 5 дни така че ще се радвам на въпроси от ваша страна.
Истанбул:
ЖП гарата на летището:
CRJ-а на грузинските авиолинии:
Тбилиси от високо:
Някъде над Кавказ:
Сградата зад фонтаните се използва за сватби, там се подписват браковете:
хотел Шератон, първата висока сграда в Батуми дала старт на високото строителство там:
Кулата на азбуката:
Гледки от виенското колело. Това са знамената на Грузия и област Аджара:
Chacha Tower:
Бившата морска гара, сега ресторант:
Бъдещата най-висока сграда в Грузия:
Piazza Square, където сварих грузинска сватба, която се оказа, че е с доста по-малко обичаи от нашите:
Сградата била предвидена за технически университет, но в последствие решили, че е прекалено скъпа за целта и решили да дават офиси под наем в нея:
Хилтън:
От тук се вижда реалността:
Площад Европа:
Театърът:
Най-футуристичният МакДоналдс, който съм виждал някога:
Копие на акропола в Атина:
Копие на колизеума в Рим
Пеещите фонтани или по-точно танцуващите фонтани:
По-път към манастирите:
Манастирът Гелати:
Манастирът Моцамета:
Летището на Кутаиси:
Място за спане:
Самолетът, в който летях сам с две стюардеси:
Тбилиси от високо посреднощ:
Freedom-Liberty Square:
Бившият парламент, който сега е преместен в Кутаиси:
Public Service Hall, за която споменах:
Президентският дворец:
Мостът на мира:
Църквата Самеба:
Старият град започва от тук:
Самеба:
Минералните бани:
И накрая Истанбул от високо на кацане:
ENJOY!
