На пръв поглед, летище като летище. Малко, даже ръкави си няма.
Съседният залив с едната половина от пистата и приемното здание.
Поглед към другата половина на пистата и... хлъц! През нея минава булевард! При това с интензивно движение; нещо повече, едниственият път към материка... А самата писта е наполовина построена върху изкуствен насип.
На бариерите на булеварда (ама точно като ЖП прелез!) , поглед към терминала и един симпатичен мъник на него.
Е добре де, не е чак мъник. Късата писта не позволява особено големи машини така или иначе.
Култовият момент от деня: бариерите са спуснати, едно малко камионче-чистач (тип "от кварталната градинка") е врътнало няколко кръгчета по пресечната част на булеварда и пистата и... Speedbird отлита.
На другия следобед, макар и доста по-отвисоко, хващаме още едно тяхно пиле - този път излитащо в другата посока:
Над залива на Алгесирас:
