Само Осло и една близка гора с езеро до града закачих, но бях решила да го давам по-спокойно и да си оставя неща за следващия път

Иначе публиката беше леко скучновата, освен фен пита, които се радваха и викаха, другите само лочеха бири и клатеха глави, ама на мен не ми пречеше, аз си виках, колкото си исках. Много съм впечатлена от организацията и звука.
А самото ходене до летището и мястото за спотване си беше мега приключение - получи се горе-долу, че кацнах на едното летище (Сандефиорд), отидох до града, хвърлих си багажа и директно отпраших на другото летище. Вървях пеш около час, за да заобиколя оградите, там търсих къде е спотърската платформа, намерих я, кльопнах се и аз там, барабар Петко с мъжете, запознах се с други фенове, един носеше радиостанция да подслушва РВД-то, разни дечурлига с тениски на Мейдън щъкаха насам-натам, говорихме си с норвежки чичка-спотър за авио шоута и Airliner World. По едно време охраната спира наблизо и казва нещо на норвежки. Викам си, тия сега ще ни се карат. А те хората просто искали да ни уведомят, че полета закъснява с 40 мин. - културна работа...
А Бруса кърти отвсякъде, не може да се отрече - ей така да сме на 58 като станем!
Иначе докато чаках Мейдън, поснимах и други интересни самолети, ама тепърва ще гледам снимките.
For once you have tasted flight, you will walk the Earth with your eyes turned skywards, for there you have been and there you will long to return...