19:11ч.
След като успяхме да стигнем на летище 5 минути преди да затворят гишето за чек-ин и да си вземем бордните карти, казване "До скоро!" с приятелите и роднините със сестрата се отправяме задружно към гишето за паспортен контрол.
Понеже бяхме малко закаснели течеше бординг-а. Качихме се в познатите автобушчета и от Гейт 4 ни отведоха към самолет Boeing 737-400 на Turkish Airlines с регистрация TC-JKC (cn 24469/1749) и звучното име: Bayburt.
Новата полоса е готова. Сложили са пластмасови Х-образни летви на няколко места по полосата.
Ето малко снимки:
Снимка към стария, но още функциониращ терминал:
Сестричката на стълбата, преди да се развика "любезния" рамп агент на турците.
Поглед от място 5А:
Sky Europe B737.
В 19:31 махнаха стълбата и запуснахме. Обявиха финалния ешалон за FL270 (27000 фута).
След излитане прелитаме детелината:
Отправихме се към Вакарел, като прелетяхме Лесново (за жалост сестрата късно ме информира!
На финалния ешалон. Часът е 19:50.
А това ни сервираха за закуска:
Залез по време нз снижение, което колкото и чудно да ми е започна в 20:05ч.:
Прелетяхме над град Тегирдагь (EKI VOR) и започнахме схемата за долитане до полоса 06.
Захода бехе невероятно страховит за мен!
За пръв път ми се случва да се стряскам от заход!
Пилота снижаваше с голяма вертикална скорост. По едно време носа беше по-ниско от задната част на самолета.
Доста грубо филанлно "наместваме" на полосата, стоварване, яко реверс и спирачки. Никаква пощада на самолета!
След 10 минутно рулиране спираме на гейт 107, отвеждат ни със автобуси, въпреки, че самолета спира на гейт с ръкав. Температурата е 28 градуса.
Поглед към нощното крило на самолета ни:
На съседния ръкав паркира А320 на Онур Еър с регистрация TC-ILI с прекрасното име "Батман".
След преминаване през наистина доста голямото летище Ататюрк се отправихме със сестрата към гейт 223, минавайки през Дюти Фрий-то, което наподобява Дубайското.
Част от 4-те монитора обявяващи полети:
Преждевременно успях да снимам няколко самолета. Един от който на Ел-Ал Израел. Веднага щом ме видяха да снимат дойде една сравнително пълна кака и ми каза дали можела да види снимките които съм направил. аз съответно отговорих да!
Каза ми да ги изтрия, аз попитах защо и получих следния отговор: Защото това е секюрити зона и не е разрешено да се снима. Аз като достатъчно нахален я попитах дали е сигурна
, тя отвърна: да! Аз работя тук и знам дали е позволено или не! Ще изтриете ли снимките или ще ми дадете апарата си. Аз казах, че ще ги изтрия, но никъде не съм видял табела, че не е позволено снимането. Попитах също дали е забранено само заради Ел-Ал, но ми отговориха, че не е само заради тях.
Обслужването на Летище Ататюрк е под всякаква критика. Много рядко можеш да видиш някой, който говори английски, дори на Информация!
В тоалетните "Хигиена нулева!", както се пее в една песен.
За щастие между останалите снимки на самолети бях снимал Дюти Фрий-то така, че ми се наложи да изтрия само 2 снимки. Ето една от останалите:
Отидохме на гейта в уречения бординг тайм, а именно 22:20, но той все още беше затворен. След 10 минутно чакане го отворихме и влязохме в залата за изчакване.
След още 45 минути чакане и негодувание на половината от 200-те пътника, че няма информация се появи една наземна стюареда и обяви, че намя да излетим на време, защото липсвал член на кабинния състав, което породи смях, сърказам и негодувание сред всички!
Обявиха очаквано време за излитане 00:15.
Между временно на гейта до нас (222) се паркира А320 на Онур Еър.
В момента в който сложиха стълбите народа започна да предпуска по преона панически и да се оглежда към самолета. В този момент забелязах как към смаолета приближават 3 пожарни коли, които опънаха маркучи и започнаха да гасят нещо в товарния осек. Отвориха се аварийните пързалки. Настана паника и половината пътници се струпаха да гледат. Ето малко снимки:
Слава богу всичко свърши без жертви, инциденти или нещо страшно. Само уплахата у пътниците от въпросния самоелт.
А на гейт 223 ни чакаше една приказна машина!
Еърбъс А330-200. Ето няколко тъмни снимки:
Най-накрая ни повикаха за отвеждане. Качихме се на борда и като първо патуване с Еърбъс гледах като изтърван, добре, че сестрата ми обясни как да боравя с дистанционното за екрана, който бе на предната седалка.
Направихме push-back (избутване от ръкава) и рулирахме към полоса 36R. Часът е 0:16.
Невероятно приятно излитане! Часът е 00:26.
Прелетяхме над Босфора. Истанбул е невероятно красив град вечерно време!
След излитане раздадоха слушалки, възглавници, одеала, чорапи за в самолета (от които аз се възползвах, защото краката ми се надуха от маратонките) и маски за очи.
Ето няколко снимки от място 6А. На съседния ръкав се вижда авариралия Еърбъс.
И информацията на екрана пред мен:
И стабилизирахме на ешалон 390 (39000 фута):
Ето моята манджа, сервирана много любезно (както впрочем цялото обслужване на борда). Сервираха ни и метални прибори.
А ето и яденето на сестрата (малко е разхвърляно, понезе беше много гладна и докато успея да заредя апарата, тя вече беше разхвърляла
).
Ето и част от пътническия салон. Не можах да снимам назад, защото имаше нинджи (забулени жени):
И пак малко полетна информация:
Започнахме снижение:
А ето и инструкциите за безопастност:
Кацнахме на полоса 12L, (5:11ч.) рулирахме до стоянка В10. Часът е 5:25. Тремпературата е 37 градуса, а влажносста е от порядъка на 90%.
Това беше най-мекото кацане, което съм изпитвал, след това на Ту-154! Страхотен самолет!
Ето малко снимики от летището:
Пълно с опашки на Емирейтс!
А340!
След излизане от самолета и вървене по ръкава, трябваше да слезем 3 етажа по-надолу за паспортен контрол, който мина обще взето бързо.
Багажа трябваше да е на летна 7, но не се появи 20 минути. Най-накрая си взехме куфарите, а между временно се съмна. Часът е 6:30!
Към 8 часа бяхме в Градините (комплекса, където живее майка ми. На 45 километра от летището е.). Направо се шашнах. Построили са над 200 небостъргача (от порядъка на 50 етажа).
В 8:30 легнахме да поспим.
Така завърши полетния ден.
