DUS-FRA-LIS-ZRH-DUS

[akair]

Зимата вече отминава и отнася със себе си студените и облачни дни, с което още повече засилва желанията и стремежите към слънчево и топло лято... Едно решение е кратка разходка в югозападния край на Европа за "зареждане на батериите"...
Всичко започна с подбирането на удобни полети на приемлива цена... Така се оказа, че това пътуване ще мине под звездата на Star Alliance

Е, може това да не е единствения начин за свързване на Земята, но поне е една от опциите Тръгнах с нагласата за 1 нова за мен компания (ТАП), 2 нови летища, една цяла нова култура и много слънце...
В деня преди полета се чекирах онлайн и си избрах подходящи места. За полети започващи от Германия чекин се прави през сайта на LH, независимо дали го изпълнява ТАП или LH.
Нищо не се беше променило от последния път, в който ползвах S11 и мисля да Ви спестя тази част... Viva la електронните бордни карти (спаси дърво!), секюрити чек и welcome back home - в добрия стар пиър А на летище DUS. Тук последва първата приятна изненада и нещо като Déjà vu:

Един 320 на ТАП тихо чакаше да отпътува към вкъщи...
Сън Експрес акостираха от някоя точка на Турция:

Чао и до довечера:

А, ето го и моя 320, с който щях да летя до Франкфурт:

в другата посока:

"Final approach" на паркинг позицията (гейт А72):

един CRJ долетя и реши да заобиколи стария Боинг:

ТАП в полет, а в долния край се вижда Карпат Ер - съседската а/к с главен хъб Тимишоара и няколко стари Фокера във флотилията (и не само...):

А някой май беше закъснял...:

на заден план Ер Балтик с Дашче:


Германиа с Еърбъс (винаги свързвам тази а/к с една снимка на стар 737, бърд страйк и много кръв и перушина по самолета):

757 на Кондор на път към халето за тестване на двигатели:



TP7755
Dusseldorf
Frankfurt
Departure from Dusseldorf . Arrival at Frankfurt on Terminal 1.
Flight operated by: Lufthansa

На практика това е полет LH81
Затоварване: към 90%
Място: А, в предната част на самолета
D-AIQN

Бордването започна навреме и завърши доста бързо. Няколко реда по-назад пътуваше (част от ) екип стюардеси на Кондор и нещо си говореха оживено...


Последва пушбек на 180 градуса:

и бавно рулиране към писта 23L... Разминахме се с един 777 на Емирейтс, който тъкмо кацна... Полетът трае около 1/2 час и не включва сервиране на храна и напитки. За щастие времето беше ясно и се виждаше равнинната част на Германия:


Кацнахме доста меко по 25R (новата писта, която е "зад" летището и се използва само за кацане - някъде я бяха описали като доста скъп и не много прагматичен проект. След нас кацна ретроджет на LH:



Egyptair:

Дано и в софийското подразделение на ЛХТ скоро има такива самолети:

и кулата на FRA:

Летище Франкфурт става за трансферни полети в Шенген - времето за ходене между гейтовете е приемливо - за разлика от връзките от/към София


TP0579
Frankfurt
Lisbon
Departure from Frankfurt on Terminal 1. Arrival at Lisbon on Terminal 1.

Затоварване: 100%
Място: F, в предната част на самолета
CS-TTN, с който се видяхме за първи път през септември в Женева

Бях на гейта около 5 минути след указания час за начало на бордването... То не беше започнало - донякъде очаквано - никой не очаква "южните" хора да работят с швейцарска точност... След около още 5 минути отвориха вратата и започнаха да се подават пътници от ръкава - самолетът тъкмо беше кацнал... Около планирания час на излитане започнахме бординг, който както се оказа се проточи безкрайно... Тук е мястото на рубриката "Европейците - хора като нас" - 1,2,3 -кой колкото чанти е успял да си набави за ръчен багаж, опашка във формата на триъгълник и проверка на документи за самоличност - интересно е, че тази особеност съм я виждал само в по-бедните страни на ЕС... Красиви и усмихнати стюардеси - друга особеност на "южните" хора и тук последваха 2 изненади:
добрата беше, че отдавна не бях попадал на ей такива кожени седалки:

втората изненада беше по-скоро неприятна - семейство (немец и португалка) пътуваха с 2-те си деца и имаха места на предния ред. Качвайки се в самолетът, главата на семейството застана на пътеката на буквата "Ф" и си проведе нелеп разговор със стюардесата
Той: "Ей това са ми чантите, качете ги в багажниците... Но ей тази да е близо до мен, че тук са нещата на децата!".
Стюардесата започна да им търси място и предложи скъпоценната чанта да е на задния ред, защото няма място...
Той: "Ние сме 3-ма човека с 3 чанти, а има хора, които са по 1 човек с 3 чанти - затова няма място!"
Тя: "Те може би пътуват в бизнес класата и имат право на 3 чанти"
Той (към жена си): "Говори/обясни ѝ на португалски - кво ме гледаш!"
Някъде в този момент стюардесата нареди така ценните чанти и той тръгна да сяда, с което всички си отдъхнахме... Уви понякога е кратка радостта човешка... Стюардесата отвори багажника над главата му, за да сложи друг куфар и Той се изправи да види какво се случва...
Той: "Защо слагате тази чанта тук, а моите ги сложихте на друго място?"
Тя: "Защото тази чанта няма да се събере там, където се събраха Вашите"
Той: "Преместете тази с нещата на децата да е над главата ми!"
Това сложи край на спора. Цялата случка продължи между 5 и 10 минути, в които нито някой мина назад, за да заеме мястото си, нито някоя друга стюардеса успя да мине напред... И така 20 минути след планирания час на излитане чухме заветното "Boarding completed!". Уви капитанът ни извести, че трябва да почакаме още малко, защото чакаме още чанти за багажника и трябва да ни дадат нов слот за излитане...
Последните слънчеви лъчи за деня:


Полетът мина гладко - излетяхме с 40 минути закъснение, минахме над Париж, западно от Мадрид и започнахме снишаване за кацане... Капитанът ни показа основните забележителности (за тях по-късно) и кацнахме меко по 03, последвано от дълго рулиране на перона пред терминал 2. Дебордването вървеше по-зле от София - имаше отделен автобус за група туристи, които имаха да гонят следващ полет, настана объркване, придружено от чакане на стълбата... И за край на деня шофьорът на автобуса изпревари една композиция с куфари при непрекъсната линия...
Следващата сутрин започна с така дългоочакваното слънце и доста високи температури. Португалците са доста напредничав народ - за географските им открития ще стане дума, но отделно от това вече са въвели лични карти с чип - изглежда досущ като ВИЗА-та в портфейла ви, но е бяла, има снимка и другите отличителни характеристики на лична карта Сред първите са, които са въвели АТМ-ите (банкоматите) и система за безконтактно плащане на ТОЛ такса на магистралата. Друга характерна особеност е, че обичат да имат специални думи за тривиалните неща от бита - сутрешното мляко с еспресо се нарича галао, а в кафетериите за туристи, където има меню на англ - лате
Не знам дали има по-добро начало на деня от разходка покрай река Тежу, която се влива в Атлантика. Тук е "диамантената къща" (в средата на снимката):

Лисабон остави у мен впечатлението за някаква особена смесица на Сан Франциско, Рио де Жанейро, Ница и Велико Търново. Ако ги караме по ред - има статуя на Христос (Кристо Рей), която силно напомня Христос Спасител, а мостът "25 април" е умалено копие (по-скоро първообраз) на Голдън гейт:

На пристанището е имало величествен дворец с още по-величествен площад, който да показва мощта и величието на Португалия, но Голямото лисабонско земетресение от 1755-та година е унищожило двореца и днес е останал само площадът:

Вратата води към главната улица на града...
Ако продължите през нея, малко по-нагоре и на ваше ляво няма как да не забележите Елевадор:

Кула с асансьор - туристическа атракция На същата улица е силно застъпена и незаконната търговия, но по-добре всеки сам да се убеди за какво иде реч
В края на улицата има симпатичен площад с театър:

Ако продължите в ляво от сградата на театъра, ще стигнете една от жп гарите на града:

и Площада на реставраторите:

Реставраторите са хората, които са построили повторно Лисабон след по-горе споменатото земетресение...
Немските баби-туристи обикалят с ей такива триколки:

Точно срещу Хард Рок Кафе няма как да не ви направи впечатление този фуникулар (зъбчата железница) - нещо като наклонен трамвай с особена система на задвижване, пригоден за стръмни улици:

Ползват го само гореспоменатите немски баби и много му се радват... По-младите ходим пеша за здраве :

от горната спирка на фуникулара се разкрива гледка към 1/2 Лисабон:

ляво:

център:

дясно:

По-наблюдателните вече са забелязали средновековния замък на отсрещния хълм. Малко прилича на Царевец...
От тази точка започва и кварталът с кръчмите - малки павирани улички, без тротоари, стари къщи на 3-4 етажа и малки барове през 10 метра - всеки си взема нещо за пиене и излиза обратно на улицата - там се случва всичко... Изживяването си струва!
Спускам се по главната улица в района:

и на този площад чакам за трамвай 28Е (Е = електрически), който стига до по-рано споменатия замък:

Пътуването с градски транспорт не е много добре дефинирано, но ако сте за малко по-добре си вземете магнитна карта (75 цента), в която има кредит (5-10 евро) и на всяко пътуване се чекирайте/таксувайте. Въпросният трамвай също напомня по някакъв начин за Сан Франциско:

Аз слезех 1 спирка по-рано, за да мога да се полюбувам на Тежу:

По-големият кораб е щурмови хеликоптероносач на френските военно-морски сили, доставен 2005-та година. Първата му мисия е при съвместна операция на френските военни и ООН след гражданската война в Кот Дивоар през 2007г. По-малкият кораб е турски
Десният самотен купол на следващата снимка е сградата на Пантеона на героите:

Тясна пътечка и стълби между сградите ще ви заведат през това:

до замъка... От него се виждат портокалови и лимонови дървета, както и Кристо Рей с моста:

Аз чух две истории за Кристо Рей (цар Христос) - едната можете да я намерите в Уикипедия, Другата разказва, че по времето на ВСВ свещениците в Португалия започнали да се молят за избавление на страната от проблемите. Поповете обещали при избавление да построят огромна статуя на Христос в знак на благодарност. Е, войната свършила, всички църкви започнали да отделят средства и статуята станала факт. На обръщалото на 28Е:

Ако се спуснете по трамвайната линия, неминуемо се насочете към реката, после тръгнете надясно по променадата и с повече ходене ще стигнете до жп гарата. Оттам тръгват регионални влакове за околните градчета. Аз се спрях на Кашкаиш, защото е на брега на океана . Билетът струва само 2 евро.
Добре дошли в Кашкаиш:

Тук си стурва да се опита някоя от местните риби, приготвена от местен майстор готвач - например дорада , поднесена с гарнитура от задушени зеленчуци. Ваше право (и може би задължение) е да полеете всичко обилно със зехтин и лимон/оцет... Иначе Кашкаиш много напомня на курортен средиземноморски град - палми, хубави сгради, хотели, туристи, ...


допълнени от яхтено пристанище:

Пристанището е подходящо време за галао и фреш от портокали след дългото сутрешно обикаляне и обяда...
Водата е достатъчно чиста и плуват сериозни риби в нея:

Ето го и Атлантика / the Pond / Голямата вода:

Усеща се и малко арабско влияние - поддържали са контакти... Иначе арабски арки на вилата:

С това моята разходка в Кашкаиш свърши и се върнах с кола до Лисабон - от магистралата се вижда един запазен римски аквадукт, който е препоръчително да не изпускате... Португалците отдавна са си построили магистралите и са се справили задоволително Кашкаиш е на 20-25 км от Лисабон. Като цяло цялата столица е удобно спотърско място, но този парк до ботаническата градина е особено полезен:

Но докато бях там не мина нищо интересно - Изиджет с 319 и някаква малка хвърчилка... В долния край има площад, на който спират автобусите от летището и има голям билетен център на ТАП. След най-добрата шоколадова торта в света (не се шегувам - в някакъв гайд са я обявили), беше време за следобедна бира и разходка на квартала с кръчмите... Лисабон освен, че е изпълнен с живот нощем, той е и не по-малко красив отколкото през деня:


Само "звук и светлина" липсва:

Горната станция на фуникулара:

След кратко спускане по главната бях обратно при "двореца":

Има една доста интересна история и около моста:

Мостът свързва Лисабон с Алмада, което е нещо като Перник на местните... Столичаните често се шегуват по адрес на жителите на Алмада и само по-смелите туристи ходят там . Сега сериозно - Антонио де Оливейра Салазар е ръководител на Португалия - бил е премиер, финансов и военен министър, както и министър на войната. С неговото име се свързва началото на Estado Novo - новата държава. Някои анализатори определят неговото управление като крайно-дясно до пара-фашистки режим. Той прекръщава моста на свое име, а когато го свалят от власт на 26-ти април 1968-ма, новите управници преименуват моста на светлата дата... Ето го и Пантеона:

Около него 2 пъти седмично се организира това, на което ние казваме битак - хора продават старите си неща за малко пари - има всякакви боклуци... Както писах по-горе - "европейците хора като нас". Вече споменах, че португалците са напредничави хора. Бразилия им е била колония и всички сте чували/чели за Вашку да Гама. Португалците са открили Азорските острови, нос Добра надежда (най-южната точка на Африка), Шри Ланка, Мумбай, Америка (г-н Америко Веспучи, макар и италианец), ... Та експедицията на Вашку да Гама тръгва от Белем - днес квартал на Лисабон. До него можете да стигнете като следвате реката и минете под моста... Но преди това е време за онлайн чекин, галао и "паштеиш де Белем", ако помня правилно. За първото имах променлив успех - успях да си запазя място съвсем напред в първия полет, но за втория просто ми беше дадено място и нямах шанс да си избирам. При това доста съмнително място, спрямо данните за бизнес класата в сийтгуру-то. Уви нямаше какво повече да се направи... Обратно на закуската - паштеишът представлява бутер тесто, залято с яйчен крем за крем карамел и изпечено:

Въпросните сладки в Белем се наричат по описания начин, а навсякъде другаде - "паштел ди ната". Вярва се, че са открити преди повече от 200 години от монасите-католици от Йеромонашеския манастир:

На път за манастира не може да не обърнете внимание на резиденцията на президента в характерния ѝ розов цвят и гвардейците, които се въртят, говорят си и понякога носят слънчеви очила... - тези пред Президенството в София могат само да им завиждат на режима...
Точно срещу манастира е мястото, от където е тръгнал Вашку да Гама - Торе де Белем (каменната кула):

В реката можете да видите доста платноходки, а крайбрежната алея се ползва от местните за тичане и разходки. Наблизо има и парк - прекрасно място за неделна разходка. Португалците са решили да построят на това място и паметник по повод 500-та годишнина от рождението на принц Енрике, който е насърчавал Великите географски открития:

От 2-те страни на монумента са изобразени видни португалци, а принцът е най-отпред - този с шапката. За пространството пред паметника народът на Южна Африка е подарил една невероятна композиция - цвете (wind rose) от бял, розов, червен и черен мрамор с диаметър 50м, в центъра на която има карта на света и са отбелязани откритията на Португалия:

Всяка неделя музеите са безплатни, вкл. и торе-то:

При едно от пътуванията португалците открили в Африка интересно животно - имало рог на носа... Видяло им се интересно и решили да си вземат 1 бройка за вкъщи... Но владетелят решил да зарадва с него Папата и да му го подари. За сметка на това носорогът е изобразен на самата кула:

След толкова факти надали ще Ви учудя, ако ви кажа, че португалците първи са прелетели Атлантика до Бразилия с ето това чудо:

А за мен стана време да се връщам на летището... Не мога да не отбележа, че не е невиждано четните и нечетните номера на къщите да са от една и съща страна на улицата:

Терминал 1 на летище Лисабон е доста стар и мрачен спрямо модерните стандарти... За капак не е и много удобен за снимане на самолетите на далечния перон. Поне не и с джобна камера... А някак ми се виждаше твърде много да снимам с голям апарат...

...и след Шенген:

САТА и Юроатлантик:



бизнес джетове:

моят 320:

Фокер на PGA, които с тези ивици ми напомнят Балкан:





TP0926
Lisbon
Zurich
Departure from Lisbon on Terminal 1. Arrival at Zurich.

Затоварване: 100%
Място: C, в предната част на самолета
CS-TNH




Отново започнахме да се бордваме със закъснение. Тук електронните бордни карти не са опция, а автоматите разпечатват на бяла хартия - термопринтери (нещо като стария ви факс). С изненада установих, че мястото ми беше малко по-широко от стандартното и реално бяха само 2 използваеми седалки, а не 3 - сигурна гаранция за комфортно пътуване... Излетяхме с около 20 минути закъснение по 17. Полетът мина гладко и дори кацнахме 10 минути по-рано от предвиденото. В този полет имах малко повече време за наслаждаване на полета - самолетите на ТАП разполагат с монитори над главите, на които освен традиционната карта и информация за полета, минава също демонстрацията за безопасност. По време на полет вървеше развлекателна програма - куиз, в който се редуваха въпросите на английски и португалски и след няколко секунди "светва" верният отговор, последните светски новини от Португалия, информация за промените в организацията на ТАП и т.н. Храната и в 2-те посоки имаше здравословен елемент - в този случай нектар от ябълки:

Цюрих ни посрещна с дъжд и студ... Направи ми впечатление колко тихо е летището, макар и да имаше пътници на него... Предстоеше последен лег на пътуването - с Авро 100.

LX1028
Zurich
Dusseldorf
Flight operated by: Swiss
Затовареност: 95%
Място - А, в началото на самолета
HB-IXO

Започнахме бордване съвсем навреме - не беше сериозна изненада... Самолетът освен, че беше видимо чист отвън, отново беше чист и вътре. Едно доказателство:

на илюминатора нямаше дори и 1 драскотина. Всички самолети, които видях носеха промененото лого - все пак Швейцария... Посрещнаха ни с традиционното блокче швейцарски шоколад. Излетяхме съвсем навреме по 32, като пресякохме 10-28 . Стюардесите тръгнаха с напитки и храна и някъде на 5-тия ред се усети доста (забавна и) сериозна турболенция. Капитанът на момента ги информира да спрат с храната, а на пътниците се извини за причиненото неудобство и ни съобщи, че ще помоли за друг ешелон, на който няма да усещаме така специфичното "клатене" на самолета. И само 5 минути по-късно всичко се успокои... Минахме над Дюселдорф и кацнахме по 05R. На изпроводяк получихме по още едно блокче шоколад и пожелания за лека вечер.

В заключение мога да кажа, че нямам ТАП са достоен член на *А - може би могат да поработят върху пунктоалността си, но това идва от географското положение... Суис и Цюрих за пореден път показаха швейцарското качество, а Португалия и Лисабон са места, които всеки си заслужава да посети.

Надявам се да Ви е било интересно. Всякакви мнения/препоръки и коментари са добре дошли.

[tonik]

Страхотен trip report, много ми хареса! Частта за Лисабон направо ме сгря (живот и здраве в късна пролет ми предстоя да посетя този красив град)!
Поздрави и чакаме още reports.

[Nine]

Браво, хубаво пътуване и чудесни снимки!

[niki_m]

Тъй като съм свързан с Португалия и с Лисабон почти десет години, не мога да не се развълнувам от любимият ми европейски град, който живее и денем и нощем.
Лисабон е неповторим, обаятелен, с типичен чар, който се вижда и усеща само при по-продължителен престой там.
Видях, че не си снимал новите, съвременни части на града, които по нищо не отстъпват на други съвременни евроградове. Липсва ти и моста "Вашку дъ Гамъ", но обикновено, хората, които посещават Лисабон за 3-5 дни, попадат само в по-старата част на града и нямат време да оценят прелестите му.

Относно транспорта - който ще идва в Лисабон, е достатъчно да си закупи карта за 24 часа, която се презарежда. Бива два вида - едната е синята - 7 colinas - /сет кулинъш/, а другата е зелената Viva Viagem /вивъ виажай/. Важат за цялата градска мрежа на града и трябва само да ги чеквате на устройствата в трамвай, метро, автобус, зъбчатите асансьори.

Ти си снимал единият зъбчат асансьор - Глория, но има още 2 - Бика и Лавра и те не са само туристическа атракция на немските баби, а се използват от жителите на тези части на града, защото повярвай ми, баира да го катериш всеки ден е доста по-трудно, отколкото изглежда и особено в дъждовния сезон, когато малките павенца са лъскави и често се пързаляш по тях. Преди 3 години временно живеех до асансьора Лавра, на гърба на института по съдебна медицина, чията улица излиза от другата страна на площад Мартин Муниж, откъдето тръгва трамвай 28 и повярвай тези елеватори са прекрасни.

Буквичката "Е" не означава електрически, а идва от португалското означение на думата трамвай. На португалски трамвай се изписва eléctrico /чете се илетрику/.

Гарата, която си снимал е в края на Avenida Liberdade - и това е площад Русиу /Rossio/ и гарата се нарича така. Тя има също прекрасна тераса, от която може да снимаш града. Освен това от нея тръгват градските влакове - интерсидадеш в посока Синтра.

Моста на Салазар всъщност не е 26, а 25 април, така се и казва - O ponte 25 de Abril и е построен през 60те години на миналия век.

Лисабон всъщност е град, построен на 7 хълма - затова го наричат и A cidade das sete colinas - "Градът на 7те хълма" - затова има и така наречените мирадуруши - os miradouros de Lisboa, от които се наблюдава града в различни посоки. Най-известната тераса е тази на Замъка Св.Георги /Сау Жоржъ/, от която виждаш стария Лисабон като на длан. Другите тераси са Грасъ, Пенйъ дъ Франсъ, Съньоръ ду Монтъ, Сантъ Катарина, известна още като Адамащор, Санта Лузия и т.н. Доколкото знам са над 10.

Президентския дворец /онзи розовия с лимоните отпред и гвардията/ са в Алкантъра, малко преди Белейн и манастира на Йеронитите.
Всяка неделя, там транспорта се спира и президентската гвардия прави конен обход, което е много интересно, заедно с духова музика.

Искрено съжалявам, че не сте виждали новата част на Лисабон, която е невероятно. Не сте минали под арките. Не сте ходили в Ешпу да видите най-дългият мост в европа - Вашку дъ Гамъ, океанариумът, съвремнната португалска архитектура, и т.н.
Мога да пиша много за Лисабон и никога не мога да спра да се радавам на този приказен град. Невероятно място. Невероятно.

Браво за трип рипорта.

[charlotte]

Много приятен рипорт, снимки са също супер! Пътувам за Лисабон в неделя със Суис и връщане с ТАП за една седмица, дано да стигне времето за всичко

[akair]

Радвам се, че ви е харесал. Благодаря на niki_m за допълнителната информация и уточненията Всъщност времето, прекарано в Португалия покрай това пътуване, беше сумарно... 40 часа (считано от момента на кацане до момента на излитане) - за това време успях да видя оптималното към максималното...

[juliof]

Страхотен трип-репорт!
Наистина Лисабон е град, който не бива да се пропуска. Невероятен, с невероятна атмосфера!
Когато човек е там според мен си струва и разходката до Синтра и Кабо да Рока.

[niki_m]

В този ред на мисли, и споменатата по-горе разходка от juliof до Синтра и Кабу дъ Рокъ, ще ви улесня с еднодневен маршрут, който е цикулярен и започва от:
- Лисабон - гара Русиу - с влак се стига за смешна цена от 3-4 Е/мисля, че 3.60 беше/ до Синтра - там разглеждате за няколко часа Синтра, може да се качите до някой замък с автобус, а може и пеша да походите. Обикновено туристите разглеждат частта на Синтра, която е наляво и след това надясно и надолу, и после пак наляво , като излезеш от гарата. Там е старата част на града и там са замъците.

- След това от Синтра върви автобус /мисля, че беше 403/, който пътува до Кашкайш, но минава през Кабу дъ Рокъ.
Един съвет - срещу ЖПГарата има офис, който продава билет за две пътувания за около 5 евро /т.е. Синтра - Кабу дъ Рокъ - Кашкайш/, иначе за всяка спирка ще се бръкнете с около 4 евро и излиза по-скъпо.

- На Кабу дъ Рокъ, най-западната точка на континента Европа е невероятно място. Вземете си сертификат от Кметството на Синтра, които е на самия нос за няколоко евро, на което с калиграфски букви и мастило, ще ви бъде изписано името, и ще удостовери, че сте посетили най-западната част на континента.
На паметника, както и на удостоверението има едно мото на един от най-великите португалски писатели - Луиж Важ дъ Камойш - Onde a terra se acaba e o mar começa /ондъ ъ терръ се ъкъба и у мар кумиеса/ - където земята се свършва и морето започва...

- Докато чакате автобуса, може да хапнете там...

- След това вземете автобуса в посока Cascais - Кашкайш и слезте на крайната спирка - централната автобусна гара - излезте зад нея, има едно кръгово кръстовище с герба на Кашкайш и оттам тръгнете надолу, където започват пристанищата, стария Кашкайш и два от плажовете. Ще вървите по улица, която от двете страни е с палми.
Неревоятно е!

- Навръщане от Кашкайш и ако не сте закъснели, може по големия плаж под ЖП гарата да тръгнете по крайбрежието на Атлантика и така да стигнете пеша до друг близък град - Estoril /Щурил/. Там непременно посетете най-голямото и старо казино в ЕВропа, където е сниман и класическият Джеймс Бонд.

И Щурил и Кашкайш са известни на кралските величия - британската корона има апартамент там, както и на нашия Цар Симон майка му е починала там и имат също имот. И други известни хора имат къщи там

Колкото и да закъснеете, от Cascais и от Estoril има влакове към голям Лисабон на всеки 20-30 минути, сутрин от 4.30 нощем до 1.00 часа. До 1.00 часа работи и метрото.
Влаковете спират на гара Cais do Sodre /това е бившият кей на проститутките/.
От Cais do Sodre има водна гара, от която тръгват т.нар. os cacilheiros /уш касилейруш/, с които стигате на отсрещния бряг на река Тежу, а оттам и до статуята на Крищу Рей Редентор.
От Кайш ду Судре, стигате също и с трамвай 15 до зоната и квартал Белейн, откъдето да видите президентския дворец в Алкънтара, манастира на Йеронитите, културния дворец на Белейн, паметника на откривателите, кулата Белейн.

Специално първата част на тази екскурзия Синтра Кашкайш Щурил става и за един ден, ако няматe повече време.

[europeandj]

Чудесен trip report! Страшно много ми хареса. Доста возене и прекачвания, което е супер. А, града... Не предполагах, че може да е толкова красив! Смая ме веднага, защото не съм се интересувал от Лисабон до сега, но явно трябва да го посетя. Жалко, че нямаме нещо директно и евтино от София.

[niki_m]

[akair]