Всичко започва на 15ти септември 2006г, когато екипажът на А319 на EasyJet, летящ по маршрута Аликанте-Бристол, докладва на ръководителите полети, че някои от приборите в кокпита са преустановили работа. Разследването показва, че повредата е причинена от отказ на генератор, проблеми в който са констатирани още преди излитането от Испания. Тази неизправност довежда до отказ на три от дисплеите в кокпита, до изключването на всичките функции на автопилота, както и до загуба на част от осветлението в пилотската кабина. Когато командирът се опитва да докладва за авария, се оказва, че е загубена и радиовръзката с диспечърите. Управлението на самолета е поето от втория пилот, тъй като неговите PFD и ND дисплеи са изправни. След изпълнението на чек-лист за съответния отказ командирът успешно стартира транспондера и въвежда код 7700, използван в случаи на загуба на радиовръзка. След това полетът продължава към Бристол, а при захода за кацане е извършено аварийно спускане на колесника.

Вторият случай е на отказ на всички монитори пред двамата пилоти на А319, изпълняващ полет на British Airways. Самолетът е останал единствено с работещ ECAM-дисплей (Electronic Centralised Aircraft Monitor). Освен това екипажът губи цялото осветление в кокпита, както и радиокомуникацията. След като изпълняват стандартните процедури при такъв отказ, двамата пилоти успяват да включат отново по-голямата част от загубените прибори и довеждат полета до успешен край.

След тези два и някои второстепенни инциденти Британските авиационни власти, занимаващи се с разследване на авиационни инциденти препоръчват на Airbus да предприеме необходимите мерки за подобряване надеждността на електрическата система при всички самолети от моделното семейство А320, както и за предупреждаване на екипажите, летящи на тези самолети, че рискът от загуба на комуникация с ръководителите на полетите е по-висока отколкото се смята.