Едно интересно пътуване до остров Сардиния (Сардиня), от летище Линате в Милано.
Полетите бяха с Alitalia, както следва:
LIN – CAG / AZ 1570 / AZA – Alitalia / Airbus A320, EI-DTI
08:50 – 10:15
CAG – LIN / AZ 1559 / CYL – Alitalia CityLiner / Embraer 175, EI-RDM
19:50 – 21:10
Първоначално обратният полет беше заложен за изпълнение от AirOne, но по-късно се изпълни от Alitalia CityLiner.
Летище Линате – градското летище на Милано. До него стигате лесно с автобуси – има градски автобуси, както и директни такива на фирмата SkyFly с цена на билета 5 Е на посока. Тези на SkyFly тръгват от Централната ЖП Гара на Милано – Milano Centrale – на площада отстрани на гарата – Piazza Luigi di Savoia. На този площад има пет сектора, от които тръгват директните автобуси до летищата в Милано – за Малпенза, за Линате, за Бергамо. Тези за Бергамо, всъщност тръгват от отделен сектор, който е напречно разположен на горните. Цената до Малпенза е 10 Е на посока, а до Бергамо – 5 Е. До Линате се стига бързо, като автобусите спират на ниво – пристигащи, и влизайки в летището трябва да свиете наляво и да стигнете до края на сградата, където има ескалатори за заминаващи, там вече са чекините, секюрити и т.н. В летището има безплатен WiFi, който да ползвате докато чакате самолета. Има вътре и пушални, в които си пафкате и пиете кафе. Освен кафенета, заведени и т.н. има и вендиг –машини, който предпочита тях. Цената на кафето, капучиното, и др. напитки е около 2 Е. Линате е приятно летище, ново и чисто, за разлика от Малпенза. Голямо предимство е, че е близо – в градската част на Милано, всъщност в момента в който има табела за край на града, е разклона за летището и след две минути сте пред него.
Първоначално обявеният гейт А17, от който съм качил снимка и се намира на второ ниво, 10 минути преди бординга беше сменен, на А11, който се намира на долно ниво – без ръкави. Освен това, никой не съобщи, че има смяна на гейта. Случайно една жена погледна екрана и видя, че няма надпис до Каляри, и тук се разбра, че дефакто има смяна. Представяте си как една тълпа от хора за А320 хуква да търси нов гейт и полет. В един от предишните си трип-рипорти за италианските си приключения, се беше случило подобно нещо, но явно това е честа практика както за Alitalia, така и за италианските летища, което са ми споделяли и други пътуващи по онези земи.
В крайна сметка, достигнахме до А11, след което започна чакане. Никой не даваше информация защо полетът закъснява. Мина времето за бординг, за излитане, не се появиха предполагаеми нови часове на екрана, а си стоеше обявеният час за излитане 08.50. Почти час по-късно, започна бординг, накрая натоварени в два автобуса, бяхме откарани до А320 на Alitalia, качихме се, а по уредбата съобщиха, че е закъснял полета заради лошото време на остров Сардиния, (правя уточнението, че като кацнахме, имаше мъгла, а температурата беше 21 градуса, нямаше следи от дъжд и буря).
Кетъринга в самолета включваше солени или сладки бисквити и напитки – сок, вода, кола, кафе, чай. Едно бордно списание и едно за онборд търговия.
В обратния полет, поради смяна на самолетите настана неразбория с местата, и нещеш ли, целият ред 12, ни преместиха в ембраера в така нар. зона на оптимален комфорт, т.е. 1-2 ред (нещо като бизнес места в Alitalia Cityliner). Когато седнах на седалката в т.нар. комфортна зона, не само че беше тясно, ами и седалките бяха като пейки. Явно Ембраерите – 170-175-190-195 са като цяло некомфортни, тесни, седалките са разположени така, че заемат половин прозорец отпред и половин отзад, а ти си гледаш пластмасата и т.н. Не знам как това може да е бизнес класа, когато е тясна и с пейки.
Calgiari International Airport, известно още като летище Elmas, е приятно летище, сравнително немалко, като с размерите на Т2 – София. Има ръкави. На три нива. Като на нулево /първо за италианците/ са пристигащи, а първо /второ за италианците/ - заминаващи. Летището е добре свързано с различни населени места от острова, като основно автобусната спирка на нулевото ниво е направление Каляри – цената на автобусния билет е 4 Е на посока и директно пътува между летището и централната автогара и жп гара на града, които се намират в ляво от морската гара и пристанището на Каляри. Има free Wifi, но след като изпратите sms и ви пратят срещу такса пин-код за достъп до мрежата. След зоните за проверка, идват гейтовете, които са на ниво с ръкави и подземно ниво – без ръкави – директно отиваш до самолета, където и да е разположен той. Летището е на ръба на острова, като от едната страна е Средиземно море. Заходът към острова открива невероятно красиви гледки от плажовете, планината, самият град. Съжалявам, че имаше мъгла, която развали снимките и не са за показване.
Бих препоръчал на всеки, който има възможност, да отскочи до това място и непременно да види острова отгоре.
Самият остров е вулканичен, като по-високите места се виждаше сняг, въпреки че като кацнахме беше 21 градуса и с напредването на деня, температурите се покачваха. Каляри (с ударение на á) е приятен островитянски град, чист въздух, мек, топъл климат, с много палми и слънце. Има невероятно широк, дълъг плаж с фин пясък, който в едната част завършва със скали наподобяващи Corcovado в Rio de Janeiro. Има стара част на града, с крепости, има множество панорамни тераси, от които да се радвате на града долу в ниското. Самият град е като на хълмове с на моменти доста стръмни улици, но когато ги изкачите, гледките са прекрасни. В Каляри има и две езера, в които живеят розови фламинго.
Стига приказки, по-добре погледайте снимки.




























